Брадли Уест - Море от лъжи

Джонсън забеляза, че акцентът на Каултър почти изчезва, когато изостави ролята си.

— Ще възприема традиционния подход, адаптиран за бързи резултати — каза той. — Каква е товароподемността на самолета?

— Ще летим само ние, сто и петдесет килограма провизии за момчетата, значи остават над двайсет килограма, за каквото ти е нужно, стига да можеш да го купиш в местните магазини.

— Предупреди пилота, че няма да излетим утре, преди местните железарски магазини да са отворили.

— Това е лесно — каза Каултър, а в себе си се запита откъде Компанията намира такива типове. Но в интерес на истината Джонсън нямаше равен на себе си.

Фалшивата снимка на Гонзалес беше истински шедьовър. Той се бе погрижил за подробностите, стигайки до това да намери кафяв „K Line“ контейнер, който да снима отвътре, макар снимката да не показваше контейнера отвън. На Хекър му хареса как бе използвал естествената светлина — контейнерът бе ориентиран север-северозапад, също както оригинала на терминала „Тилава“. Хекър можеше да види горната половина на сандък над подредените чували с пясък и синьо-червената риба в емблемата на „Малейжа Еърлайнс“ на бял фон, смътно видима в сенките.

— Погрижи ли се, за датата и часа? — попита той Гонзалес, макар да се досещаше за отговора.

— Естествено, но трябва да променя това-онова в стария ми телефон, за да изглежда като направена с него. Ще върна фабричните настройки на моя „Блекбъри“. Къде е Травис?

— Забави се един ден в Сингапур. Утре излита за Хаваи. Ако успееш да свършиш работата до утре вечер, ще оставя телефона, докато минавам през Сингапур.

— Ще му се обадя и ще го предупредя. Ще ми трябват и няколко пароли, за да мога да синхронизирам стария му блекбъри с неговите контакти и календар, както и да се регистрирам в неговите приложения. Мен ако питаш, най-добре е да вземеш от Травис истинския му телефон и да го занесеш на плажа.

— На плажа ли? Защо?

— О… не се ли сещаш? Малко гмуркане с него и така нататък… — подсказа Гонзалес.

— Аха… ще го направя. Разбери какво се е случило е Монг Хсат. Обади се на Зо и виж дали може да се чуе с пилотите по радиото. Трябват ми всички възможни улики за срещата в петък в Токио. Ако имам повече работа, ще се върна в събота вечерта.

Гонзалес чак подсвирна.

— Не може да е чак толкова сериозно!

— Може, може. Трябва да покажем Робин Телър жив. Това е единственият заек от шапката, който ще спаси задниците ни — и на мен, и на Боб.

Майкълс свърши с обискирането на Мулън и попита:

— Как се казваш и какво правиш тук?

— Казвам се Вон Ли. Бях на полета на „Малейжа Еърлайнс“. Навремето бях пилот в гражданската авиация. Оцелях след декомпресията на салона, предизвикана от похитителите, като използвах кислородна маска, свързана към бутилка в багажното отделение над тавите в предната половина на бизнескласата. Когато самолетът кацна в Бирма, всички се изненадаха, че има жив отзад. Казах им, че съм лицензиран да пилотирам самолети от всякакъв тип и хеликоптери, и те решиха да ме оставят жив. Мисля, че искаха да пилотирам самолета ви, за да откараме Телър в Банкок, където да го лекуват от лъчева болест.

— Леле… чакай малко! Изпуснах му дирята. Виж, ние трябва да се махнем оттук преди стъмване. До самолета има само сто и петдесет метра. Сега с тебе трябва да стигнем дотам за нула време. Можеш ли да вървиш?

— Да вървя ли? Ще тичам до онзи самолет, когато ми кажеш, че Телър е мъртъв.

— Почти… доколкото виждам, макар партньорът ми да се опитва да го позакърпи. Хайде да мърдаме, господин Ли.

Докато Вон Ли изпразваше една от манерките, Майкълс трябваше да се справя с бунт. Сай бе толкова разстроен от новината за смъртта на Лазум, че отказа да носи на гръб ранения Телър до самолета. Нервираният Майкълс му даде един брезент и изсумтя:

— Иди събери парчетата на приятеля си в това.

Майкълс едва можа да убеди втория пилот Хпан — без малко да се наложи да го заплаши с пистолета си — да го придружи до мястото, където Телър лежеше на пистата редом с трупове, разхвърляно оръжие и парчета от ландроувъра.

Качването на Мулън и преговорите в пилотската кабина не бяха отнели и десет минути. Когато погледна натам, Майкълс се изненада да види голям камион, спрян непосредствено до Телър, и десетина войници със странни униформи, разположени във формация за сражение. При пристигането на камиона Джерард се бе оттеглил и сега с разперени встрани ръце на може би петдесетина метра от тях и с преметнато през рамо оръжие бавно отстъпваше заднешком към портъра.