Брадли Уест - Море от лъжи

Майкълс също вдигна ръце и тръгна към Джерард. Щом го наближи, каза:

— Идва помощ. Просто продължавай назад в посока на гласа ми. Бъди готов да се погрижиш за шестимата вдясно на теб.

Майкълс смяташе, че рамо до рамо двамата могат да убият всички войници с две гранати и малко работа с автоматите.

Дотича Сай, който бе приключил със задачата си на касапин, и обясни:

— Това е армията на Ва!

— Това добре ли е, или е лошо? — попита Джерард, който най-сетне бе стигнал до Майкълс и бе спрял. Пръстите и на двамата бяха върху спусъците.

— Аз съмва! — гордо заяви Сай и го доказа, извиквайки някакво приветствие на странен език. Каквото и да бе казал, свърши добра работа, защото командирът излая няколко думи и хората му свалиха оръжията си.

— Кратко Ърл, по твой знак можем да започнем. Гласът на Леър Майкълс беше мек като уискито от Тенеси, с което се славеше родният му град. Със сламеножълта коса и руса брада, той беше висок метър и осемдесет и имаше физиката на щангист. Преди върлинестият Джерард да успее да отговори, командирът от Ва пристъпи към проснатия Робин Телър и жестоко го ритна. Телър изрева от болка, а войниците се разсмяха. Командирът изплю струя червен сок от ядки на бетел върху Телър. Телър използва лявата си ръка, за да извади бойния си нож, и безсилно замахна в посока на военния, който просто отстъпи. Нов силен ритник запрати ножа да се търкаля по пистата.

— Леър, започвам да мисля, че сме сред приятели — каза Джерард. — Да погледаме шоуто и ако започне да се развива зле, ще ти дам знак.

В знак на солидарност той махна приятелски на войниците, извади очилата си „Оуклис“ и за по-убедително извика: „Хоя!“ Войниците в един глас изреваха тяхното „Хоя!“. Офицерът демонстрира същия колективен дух, като стъпи върху осакатената дясна ръка на Телър и изтръгна от него пронизителен писък.

— Дяволите да ме вземат, ако това не са група лоши американолюбиви войници на Ва! — коментира хладно Майкълс.

— Мога само да те уверя, че със сигурност никой няма да ни повярва и дума, ако се опитаме да го разкажем, като се върнем.

Във възбудата си Сай изтича при командира и започна да го убеждава в нещо с много жестикулиране. Войниците се събраха в полукръг около Телър, който се бе обърнал по гръб. Косматият му гръден кош бе плувнал в кръв. Все още беше в съзнание. Сай го ритна в главата, което изтръгна от него животинско изръмжаване.

Сай се обърна към двамата от „Делта“, които бавно се бяха приближавали и бяха спрели наблизо.

— Този човек е лош! Много лош! Крал е от ва! Убивал е войници на ва! Изнасилвал е жени на ва! Всички се страхуваха от Тофър! Сега никой не се страхува от Тофър! — И се изплю върху Телър.

Командирът заговори и двама от войниците му пуснаха оръжията си и изтичаха до камиона. Вече се здрачаваше и Майкълс и Джерард започваха да се чувстват все по-некомфортно, докато войниците ровеха за нещо в каросерията. След малко се върнаха на бегом с двуметров дървен кол и украсено с блещукащи камъни сандъче за меч.

Командирът протегна ръце напред и единият войник положи върху обърнатите му нагоре длани гравирана ножница. Офицерът извади оръжието от ножницата и го предложи на американските сержанти. Те се усмихнаха вежливо и отказаха със завъртане на глава. Без повече церемонии офицерът застана до Телър, а двамата войници го вдигнаха да седне. Трети го сграбчи за късата коса и издърпа главата му назад.

Старият пилот се приближи, за да види за какво е цялата суматоха. Телър отвори широко очи и извика:

— Полковник Мулън! Мулън! Помогни ми!

Мулън не каза нищо.

Ва мразеха Телър. Това се разбра по бавния мъчителен начин с рязане като с трион, по който командирът го обезглави. Телър беше полумъртъв, но се съпротивляваше яростно. Накрая се наложи да го държат петима. Командирът набучи главата на Телър на кола. Устата му беше зейнала в няма агония. Войниците се бутаха, за да се доберат кой да държи кола, докато събратята им крещяха възбудено и се редуваха да ритат обезглавения труп.

Няколко от ва съблякоха куртките си, които бяха изцапани с кръвта на Телър, и подхванаха ритмичен напев, разкъсван от диви викове, докато развяваха окървавените куртки над главите си. Но празненството едва започваше, защото другите ва започнаха да обезглавяват труповете на бирманските войници.

Джерард направи бърза снимка на групата, държаща кола с главата на Телър, и каза:

— Дявол да го вземе! Това беше жестоко!