Брадли Уест - Море от лъжи

— Ще бъдеш ли будна до късно?

— Ще охладя шампанското.

— Това ми напомня… твоето посолство ще убеди Шри Ланка да даде постоянно убежище на Марк, нали? Това е част от сделката ни. — Нолан ѝ подаде торбичката от безмитния магазин.

Защо не поговорим за това по-късно, когато дойдеш при мен? — И тя стисна ръката му, преди да се оттегли през балкона в стаята си.

Първата му задача бе да отговори на Хекър с надеждата АНС все още да не могат да четат съобщенията по WhatsApp:

„Наложително е ЦРУ да не знае засега за Мулън/Ли. Предлагам разпит в консп. квартира на УБН. Уведоми началниците в УБН, след като ролята му в МН370 се потвърди или аз бъда заловен или убит“.

След това написа всичко, което имаше за Чумаков, и го изпрати на Балендра и Патмараджа с шифрован имейл през TOR, като сложи тема „За незабавно действие, в случай че бъда убит или отвлечен“.

След като свърши с това, мислите му се отклониха към петък. Имаше тягостно, много лошо предчувствие. Не можеше да се насили да мисли за събота. Но ако се добереше до „Тръскот“ и намереше там Каултър да го чака, с какво щеше да го притисне? За момента не разполагаше с нищо, а това означаваше, че е мъртъв. Щеше да е жалко да бие път чак до Австралия, за да бъде убит в първия час. Трябваше му нещо… Уивървил! Използвайки третия си лаптоп за последните два дни, той потърси „Каултър“ и „Уивървил“. Намери „Ведически Спа и Център за подмладяване Каултър“. Това не му звучеше точно като инициатива на Франк, но пък приличаше на бизнес, който можеше да върти съпруга, например по-млада втора съпруга. Изглежда, Франк имаше семейство в Уивървил.

И понеже Бърт така или иначе нямаше какво конкретно да прави в момента, това му даде идея — защо не го накараше да мине през границата и да се разходи до Уивървил? Синът му щеше да запази анонимността си по-лесно в по-многолюдния Рединг, на само осемдесет километра, докато Боб не му наредеше да действа… или някой друг не го извикаше в Азия, за да прибере трупа на баща си.

Ако се изключеха трудните тийнейджърски години, между него и Бърт винаги бе имало здрава връзка. Бърт бе смятал, че „мама се държи ненужно твърдо с тате“. След изневярата от миналата седмица това отношение можеше да се промени, но поне засега той можеше да разчита на подкрепата на сина си. Когато свърши с въвеждането на текста на съобщението в WhatsApp, го изпрати, без да го редактира, от страх, че може да размисли и да го изтрие:

Пенсионираният старши агент от ЦРУ Франк Каултър живее в Уивървил, Калифорния. Каултър вероятно е забъркан в отвличането на МН370, но сега е в Австралия. Пътувай инкогнито до Рединг.

Без забавяне проучи дома на Каултър и някакъв „Ведически Спа и Център за подмладяване Каултър“, за да видиш дали е на жена му. Прецени възможно ли е да се похитят жената на Каултър и/или децата/ внуците му (ако има). Ако не ти се обадя през сл. 48 часа (или научиш за отвличането или смъртта ми), приеми, че съм пленен от Каултър. Предложи му размяна на заложниците срещу мен. Внимавай: Каултър ще предприеме контрамерки.

Беше гаден номер да иска такова нещо от сина си, но му трябваше откъде да подходи и Бърт бе единствената възможност. Слабата утеха бе, че на Бърт може да не му се наложеше да прави нищо, понеже бе малко вероятно баща му да стигне до Австралия.

Нолан разтърси глава — трябваше да мисли позитивно или нямаше да доживее и до утре. А какъв по-добър начин да се разведри от това да почука на съседната врата и да разбере дали Кайли бе сериозна за отварянето на шампанското?

Джерард и Майкълс имаха два свободни часа, преди да тръгнат за летището. Ескортираха затворника до Хогуортс и се погрижиха да е надеждно заключен. След това разказаха за всичко случило се на Гонзалес. Гонзалес клатеше изумено глава, докато двамата описаха десетте си минути с ва и отвратителния край на Робин Телър.

Малко посмачканата Сали се бе върнала към домакинските си задължения, след като я бяха пуснали от болницата след атаката с ракетни гранати в понеделник. Гръдният ѝ кош бе толкова стегнато бинтован, че едва можеше да диша, но тя бе толкова грижовна по отношение на Хекър, че се бе отказала от предписания ѝ двуседмичен отпуск по болест. С помощта на сержантите тя заключи все още немия полковник Мулън/Вон Ли в спалнята без прозорци, специално предназначена за такива недоброволни гости, и спазвайки правилата на УБН, поглеждаше на всеки петнайсет минути през прозореца за наблюдение. Когато изкрещя, двамата „Делта“ пристигнаха на бегом с готово за използване оръжие. Мулън бе изтръгнал телта на пружина от леглото и бе разпрал с нея лявата си китка. Сега лежеше безжизнен в локва кръв.