Брадли Уест - Море от лъжи

„Парк стрийт хотел“ е неприемлив. Ако тези файлове не те интересуват, не си прави труда да идваш. Постъпи с Уотърман както ти харесва. Ако обаче се явиш за размяната, искам да те предупредя, че аз ще съм със старши служител на МДС и под закрилата на Китай.

Напомням ти, че ако срещата не премине гладко, доказателството за твоята корумпираност вече е предадено на трета страна и ще бъде изпратено на директора на ФСС Андрей Портников, Владимир Путин и международната преса.

Бъди така добър да потвърдиш получаването на този имейл на телефон 0793-748-744 и ми дай номер, на който да можеш да бъдеш намерен в петък сутринта.

Първоначалната заплаха на Чумаков срещу децата на Нолан вече не бе от значение — или Нолан не обичаше децата си, или те бяха недостъпни за него.

Чумаков дори не помисли да отвори прикачения файл със съдържанието на диска — това само щеше да изложи мрежата им на атаките на последния зловреден софтуер на ЦРУ. Нямаше смисъл и да го препраща на специализирания ИТ екип на ФСС по разкриване на компютърни престъпления, базиран в Абу Даби. Само предаването на диска заедно с Уотърман и Нолан — живи или мъртви — на американците щеше да донесе на Русия свобода на действие в Крим и Украйна. И само външнополитически удар от подобен мащаб можеше да накара шефовете му да погледнат снизходително на обреченото да стане публично известно негово неблагоразумие с двайсетте хиляди долара. „Двайсет хиляди? Всеки олигарх краде от народа повече от това на час!“ Само че Чумаков не беше олигарх и това бе досадната разлика. Спасението му от презряното проследяване и пътят му към висшето общество беше пакетът „Уотърман и Нолан“.

Отиде в стаята на Григориев, където резидентът предвидливо бе налял две големи водки. Вдигна поглед от масата, върху която бяха разстлани плановете на „Синамон Гранд“, и каза:

— Мястото, което е избрал, е добро за нас — на по-малко от километър от американското посолство. Ела, седни и да пийнем. Ще ти обясня как ще разположа хората.

— Другарю Григориев, губиш си времето. Нолан ще изчака до последния възможен миг и ще смени мястото. — И като гледаше по-младия си колега в очите, продължи: — Обади се на Гретчен Дойл. Трябва да говорим с приятелите ни от ЦРУ и да видим дали те нямат обяснение как така МДС изведнъж се оказа забъркано в нашата сделка.

Четвъртък, 13 март: Рангун, Коломбо. Британска Колумбия, Сингапур

Хекър се чувстваше като дете на Коледа. Зо се беше обадил, за да съобщи, че двамата американски войници са живи и здрави, един от неговите хора е убит и имат един пленник без наранявания. В бързината си да напусне Хогуортс, Хекър едва не бе забравил паспорта и пътната си чанта, да не говорим за стенограмите от разпитите и документа за засечената от НУВКР радиоактивност в океана.

Ако трафикът не му поднесеше неприятна изненада, щеше да има десетина минути за разговор с двамата от „Делта“, преди да трябва се чекира за последния за деня полет до Сингапур. Някой от Компанията щеше да дойде за телефона на Райдър, а Хекър трябваше да се погрижи Травис да предаде правилния телефон.

Колата на Хекър спря пред вход с ограничен достъп, където ги пресрещна един от хората на Зо. Намериха джипа на Зо след минута лавиране през верижно съединени колички за багаж и цистерни за зареждане. Беше паркиран до линейка, чакаща самолет, изваден сякаш от 1930-те.

Вратата се отвори и по стълбата слезе Майкълс. Беше намръщен и водеше възрастен побелял мъж, облечен в мръсни дрехи. Хекър не можеше да повярва, че този кльощав старец е страховитият Робин Телър.

— Не мисля, че идеята е добра… Устата на Нолан издаваше правилните звуци, но Кайли го беше сграбчила през задника и той усещаше члена си, притиснат върху корема ѝ, докато пълните ѝ устни търсеха устата му. Езикът ѝ се стрелна няколко пъти, докато се целуваха. Той на свой ред я сграбчи отзад, а тя премести ръцете си на тила му и започна да го масажира. Един от новите му телефони избръмча и той се възползва от прекъсването, за да се измъкне от захвата ѝ. Беше съобщение от Хекър по WhatsApp:

„Телър е мъртъв! Обезглавен от туземци от ва. Задържан е някой си полковник Мулън или Вон Ли, забъркан в отвличането на МН370, но отказва да говори. ЦРУ още не знае. Чакам съвет“.

— Кайли, трябва ми малко време насаме. — Телефонът му отново избръмча. Този път беше текстово съобщение от Чумаков, който потвърждаваше фоайето на „Синамон Гранд“ в десет нула-нула. Кръщелникът му Марк бе успял да се добере до Коломбо. Нолан сподели новините с Кайли и попита: