Брадли Уест - Море от лъжи

Някъде напред отекна експлозия и той тръгна натам. Още по-далече зачатка картечница. Той продължи да върви — всякаква компания бе по-добра от никаква.

Капрал Лазум от полицията на област Иравади за първи път лежеше зад тежка картечница. Колата се носеше по полосата с висока скорост, първите му изстрели бяха високо и оглушителни. Следващите бяха встрани, другите след тях ниско, което се виждаше по трасиращите. Ландроувърът продължаваше да се носи напред. До самолета оставаха по-малко от триста метра. Този път той започна от ниско и продължи с насочване на трасиращите куршуми върху колата. Ландроувърът рязко спря, завъртя се, прекатури се и продължи да се плъзга към неговата позиция с шасито нагоре и с изхвърляне на искри. Той натисна спусъка за по-дълго и трасиращите напипаха шасито. Колата застина. От нея се издигаше пушек. Ушите му звънтяха. Някаква врата се отвори нагоре като подгънато ухо на бял заек. Картечницата пак затрака, но лентата свърши след само няколко секунди. Вече не чуваше нищо. Двама души изскочиха от колата и отвърнаха на огъня му. Той по-скоро усети, отколкото чу куршумите да минават над главата му. Стори му се, че му отнема цяла вечност да зареди втората лента. Когато вдигна поглед, две мравки в камуфлажни униформи изтегляха безжизнено тяло от преобърнатия джип, а три други мравки лежаха по корем на пистата, насочили оръжия към него. Лазум откри огън и видя правите фигури да падат, а легналите да се гърчат известно време и да замират. Продължи да стреля, докато ландроувърът не избухна в пламъци. Втората лента също бе свършила и той посегна за третата, но се сети, че тя е на двеста и петдесет метра от него, захвърлена край пистата.

Четвъртък, 13 март: провинция Шан, Сингапур, Кунунура, Рангун

Осколочната граната на Джерард напука предното стъкло на крауна, преди да детонира вътре и да убие на място шофьора и д-р Уонг. Над колата се издигна дим. Картечницата М60 заекна и отново зачатка и той и Майкълс разбраха, че са ги изиграли. Без нито дума те се обърнаха и се затичаха нагоре по пътя към полосата. Там Лазум вгорчаваше нечий живот.

Четирите тела на пистата не даваха признаци на живот. М60 беше без муниции. Лазум реши да отиде до димящата развалина и да види има ли вътре някой жив. В крайна сметка нали имаше 9-милиметров пистолет, че и резервен пълнител. Помръднеше ли някой, той щеше да изтича за последната патронна лента и после щеше да ги разстреля като едното нищо. Изправи се и закрачи през слонската трева към края на полосата.

Бури избра този момент да се надигне залитайки на крака, да излезе иззад горящия ландроувър и да вдигне гранатомета на рамо. Експлозията завъртя картечницата в зловещ дует с откъснатите крака на Лазум.

— Улучи ли го? — умолително попита Телър. — Улучи ли го това копеле?

— Улучих го, но и той ме уби — отговори Бури и падна. Червата му се показаха през решетото, оставено в корема му от куршумите.

Телър изпълзя през Бури, който — верен на думата си — лежеше съвсем мъртъв до гранатомета. Без друга ракетна граната гранатометът беше безполезен. Трябваше да си завлече задника накъде, преди пожарът да възпламени неексплодиралите муниции. Никой друг не бе оцелял след помитащия огън на картечницата. Някога Телър бе наказал предостатъчно виетконгците със същото безпощадно оръжие. Беше донякъде иронично, че на 67 години едва не бе умрял в ръцете на стария си приятел. Прасето. Но това не се бе случило, защото той беше по-корав от всички. Винаги. И винаги щеше да бъде по-корав. Наведе се, за да вземе автомата АК-47 с раздробен приклад, и изплю храчка. Проклетият д-р Уонг. Беше мъртъв, заедно с Мулън. Сега трябваше да намери друг специалист по лъчева болест. Но първо трябваше да се качи на витловия самолет на петстотин метра оттук и да отлети за Банкок или може би да премести самолета от полосата, за да може един стар наркоман да приземи своя пайпър.

Едва когато се опита да прехвърли автомата от лявата в дясната си ръка забеляза, че губи кръв от раната на мястото на липсващия му палец и показалец. Реши да седне за момент и да спре кръвотечението.

Докато Телър гледаше мястото на липсващите си пръсти, евакуационният полет от Мей Сот се появи на шейсет метра над полосата. Чарли Мерсо знаеше повече за музиката на опасните зони за кацане от всеки друг жив по тези места. „Пилатус Портър“-ът в средата на полосата пееше меланхолична песен, кълбетата дим встрани от полосата, някъде на югозапад, добавяха тъжен втори куплет, а преобърнатата пламтяща кола и разпилените по полосата трупове пееха в хора.