Брадли Уест - Море от лъжи

— Разбрано. Друго?

— Имам хиляда неща на главата. В съседната стая стоят двама от „Делта“, които чакат да гръмнат Телър, когато и ако го локализираме. Контактът ми в полицията казва, че никой от информаторите му — включително собственият му зет не желае нито да говори, нито да подпитва за Джей Тофър.

— Не мисля, че мога да ти помогна в това.

— Не ти искам помощ. Изпускам си парата, това е. През последния час от НУВКР ми пратиха с имейл снимки, показващи регистрирането на радиоактивно замърсяване в Андаманско море, по средата между Рангун и Пенанг. Това е мястото, където корабът „Бандана“ е изхвърлил центрофуга за пречистване на U-235. Дори не знам трябва ли да кажа на някого за това и какво ще се случи, ако го направя.

Барлинг подсвирна:

— Това е доста над нивото на компетентността ни.

— Съгласен съм, но Матюс не спира да се опитва да ми издейства уволнението, а кучият син закриля Телър. Така че Компанията в Бирма, а може би и в цяла Азия, не внушава особено доверие. Чудя се какво да правя. На всичко отгоре арестуваха Гонзалес в Банкок. Тайландците намерили личното му оръжие в чекирания му багаж. Издействах от посолството да уредят проблема — щели да ни го върнат в четвъртък по някое време. А за капак, понеже почти всички приятели на Травис си заминаха, сега в Хогуортс сме без охрана. Двамата от „Делта“ няма да стигнат, ако армията реши да ни посети. В момента единствената ми надежда е да не знаят къде точно се намираме.

— Ако стане така, ще заприлича на „Нападението над Участък 13“ 79 79 Assault on Precinct 13 — филм в две версии (1976 — реж. Джон Карпентър, и 2005 — реж. Жан Франсоа Рише), в който малка група полицаи трябва да отбранява участъка, който е обграден от гангстерска банда (в първата версия) или корумпирани полицаи (втората). — Б.пр. .

— Е, поне този филм завършва с хепиенд. Аз пък си мислех за „Те умряха обути в ботуши“ 80 80 They Died With Their Bools On (1941, реж. Р. Уолш и Б. Рийвс Ейсън) — филм за битката при Литъл Биг Хорн между войската на ген. Къстър и силите на вожда на сиуксите Седящия бик. — Б.пр. . Ще ти се обадя, ако нещо се разбере. Ти виж какво можеш да разбереш за Нишимото. Аз ще продължавам да търся Телър. Неговото задържане е ключ за изчезването на МН370 и може би оневиняването на Нолан.

— Успех, приятел.

Половин минута след като изпрати есемеса на Хекър, вече летяха. Нолан знаеше, че гълфстриймът трябва да лети поне три часа, преди да излязат от обхвата на изтребителите, дори повече, ако минеха над някой самолетоносач в Бенгалския залив. В този случай можеше да бъдат прихванати почти до кацане в Шри Ланка, освен ако шриланкийците не вдигнеха свои изтребители… крайно съмнителен сценарий. Но истински забавната част щеше да дойде само ако кацнеха, без да им се случи нищо лошо.

Погледна Кайли, но тя не беше на седалката си. Изви шия и я видя да се занимава с храната. Бързо извади воблерите от джоба си и използва фината пинсета на швейцарското си ножче, за да изчовърка двете microSD от кухините. Постави първата карта в кух сингапурски долар, а втората сложи в цепнатина в езика на колана си. Воблерите заминаха под седалката.

След минута тя седна при него с поднос, отрупан със средиземноморски аламинути от по една хапка, нарязани колбаси и франзела. Беше се погрижила и за бурканче горчица. Той изпи бутилката си „Евиан“ на екс, а тя му подаде своята и стана, за да донесе още три.

— Как ще ми докажеш, че семейството ми с освободено и далече от ръцете на МДС, преди да унищожа файловете?

— Не това беше споразумението ни. Ти унищожаваш копията и едва след това Министерството освобождава жена ти и дъщеря ти, а не обратното. Има ли някаква причина да не ти отнема картите тук и веднага?

— Няма, но някой може да пострада. А Марк Уотърман ще бъде разочарован.

— Защо държиш на него?

— Кръщелник ми е.

— И продължаваш да гледаш на него като такъв? Дори след като ви е предал на руснаците?

Гръдният кош на Чумаков бе толкова стегнат, че се опасяваше да не е получил сърдечен удар. Като татарин, той бе изтърпял дискриминацията първо в КГБ, после в наследника ѝ ФСС. Колегите му приемаха за даденост, че след като Сталин е прокудил от родните им места 240000 татари с 50% смъртност по време на преселението, Чумаков ще храни разбираема етническа неприязън. И не че му беше все едно, но личният му интерес и професионалното израстване имаха по-висок приоритет от поправянето на някаква историческа несправедливост. Така че той бе вложил всички усилия да спечели стипендията, която му бе позволила да напусне Узбекистан. В Московския университет бе променил името си от Арслан на Анатолий и бе положил максимални усилия да живее като заможен московчанин, а не беден централноазиатски мюсюлманин. Много заможни и по-светлокожи хора се бяха изкатерили по стълбицата, задминавайки го, макар неговият английски да бе много по-добър от техния. Беше на 46, изискан, без спестявания и най-сетне на висока длъжност, макар и в не толкова престижната дирекция „Проследяване“.