Брадли Уест - Море от лъжи

Господин Бърч, добре дошли на борда. Мислех, че ще имаме само един пасажер.

— Промяна в плана. Мадам Чан работи с мен.

— Разбира се. Само за да се уверим, че всичко е наред, бихте ли ми показали копие от разписката за банковия депозит и документ за самоличност със снимка?

— Няма проблем. Той подаде разписката от „Банк Сюис Приве Азия“ и паспорта си на името Адам Бърч.

— Имаме разрешение за излитане, ако сте готови. Полетното време до летище „Бандаранайке“ 78 78 Международното летище на Коломбо, кръстено на името на Сиримаво Бандаранайке — първата жена в света министър-председател на Цейлон/Шри Ланка (1960-1965, 1970-1977, 1994-2000). — Б.пр. е четири часа и десет минути.

Ако на борда имаше хора на Компанията, това беше моментът да предприемат нещо. А ако бяха на път за насам, беше най-добре да излетят без забавяне.

— Да излитаме тогава. Имате ли нещо за ядене? Умираме от глад.

— В хладилника имаме селекция от аламинути и сандвичи. Напитките са в охладителя. Нямаме стюард, екипажът се състои само от мен и капитан Нишимото. Аз съм вторият пилот, Джон Дженкинс.

Нолан стисна ръката на Дженкинс. Беше някъде на трийсет и пет, с пясъчноруса коса и ръст на баскетболист.

— Бих искал да се запозная с капитан Нишимото, ако е възможно, да му кажа „Здравей“ и да му благодаря за поемането на чартър с толкова късо предизвестие. Компанията е благодарна.

Пилотът чу името си и стана от седалката, за да посрещне Нолан на вратата на пилотската кабина. Като се изключеше приликата с покойния японски режисьор Акира Куросава, капитанът имаше обветрено лице, издут гръден кош, сива коса и черни очи, които пронизваха Нолан. Нишимото бе поне на седемдесет и изглеждаше сякаш в свободното си време се бори с гризлита.

Здрависаха се и Нишимото положи всички усилия да му счупи пръстите. Нолан вплете поглед с неговия и изохка:

— Мамка му.

Сряда, 12 март: Бирма, Сингапур, Москва

— Аз съм — изхърка Телър.

— Дявол да го вземе… казах ти да не ме търсиш на тази линия!

— Не ми отговори на другите два номера.

— Тази не е защитена — подслушва се в реално време.

Смехът на Телър се изроди във влажна кашлица.

— Имам седем души на смяна, за да слушаме денонощно двеста и не знам колко си англоговорещи, представляващи интерес за правителството или за мен. Хората ми превеждат част от това на бирмански и аз разпространявам достатъчно разузнавателна информация, за да бъдат всички доволни. Да не говорим, че приятелите ми в „Мианмар Телеком“ ми дават записи на всички останали чуждоезични обаждания от външни компании и дипломати. Тях не превеждаме в реално време, но мога да извлека по заявка разговори от всеки телефонен номер. Как мислиш знам всичко, което се случва в тази скапана страна? Довери ми се. Никой никога няма да прочете стенограмата на този разговор. — Кашлицата на Телър звучеше като предсмъртно хъркане.

— Дявол го взел…! Не съм и предполагал, че точно ти стоиш зад сцената на „Биг Брадър“. Коварно копеле! — каза Матюс.

— Дори в кенефа на име Рангун не бих могъл да оцелея под земята, без да имам някакво предимство.

— Мислех, че предимството ти съм аз .

— Ти? Слава богу, не си ти. — И Телър изкашля поредната храчка.

— Защо се обаждаш?

— Имам нужда от самолет на полоса Монг Хсат във вторник по обяд, който да има разрешение да навлезе в Тайланд. Виж дали „Харкорт Авиейшън“ имат нещо там, макар че честно казано в момента изобщо не ми пука. Трима пасажери, сред които севернокорейски доктор, който е в количка. Опитай да включиш санитар и носилка. Искам да летя за Банкок, а в най-лошия случай да замина за там по земя, и линейка… — Телър се изкашля задавено — или с каквато кола успееш да ме уредиш. Ще имам нужда от частен достъп до първокласна болница за специализирано лечение.

— По-конкретно?

— Не знам, мамка му. Трансплантация на костен мозък. Много, много сериозни антибиотици. Ще накарам доктора ми да направи списък и ще го дам утре на пилота. А… и още нещо.

— Да?

— Този доктор май си е счупил гръбнака. Не съм сигурен дали ще може да седи в инвалидна количка. Изглежда ми на път да се наркоманизира… инжектират му морфин три пъти дневно.

— Чудесно. Предполагам, че ще искаш паспорт за инвалида?

— Не, ако мога да се добера за лечение в Банкок. Докторът ще свърши в хлонг , когато приключа с него.

— Добре. Завържи го за нещо, което е тежко, и няма да изплава.