Брадли Уест - Море от лъжи

Хъркащият смях на Телър се разнесе пак. Матюс затвори и се помоли наум майката природа да се погрижи за анахронизма с име Робин Телър.

Вдигна слушалката на защитената линия — онази, която Телър не можеше да подслушва — и набра Токио. Бърнс трябваше да е приключил с вечерята и щеше да се заинтригува от новините в интересния живот на Джей Тофър.

Константайн седеше смръщено, загледан в стенограмата, току-що дадена му от Флин.

— Коя е Мими Чан?

— Не знаем. Телефонът е нов, активиран е вчера. Помолих сингапурците и до половин час те ще започнат да го подслушват. Разбира се, АНС вече също се занимава с това.

— Какво друго имаме от проследяването на Нолан?

— С Колинс едва тази сутрин инсталирахме подслушвателните устройства в кабинета му. От тях не сме получили нещо използваемо. Вече се разбрахме да не използваме нищо от онзи разговор в столовата по обяд…

— Искам да разкостите къщата му, до дюшемето и под него. Намерете всяка прашинка, която говори за връзка между него и Уотърман. Какво става с Мукерджи?

— Разпитват я в момента. Полиграфът ще отнеме още два часа.

— Вярваш ли на историята ѝ, че Нолан има копие от откраднатите файлове на Уотърман?

— Тя ни излъга, когато каза, че са го обсъждали на обяда — няма начин Нолан да спомене нещо такова на територията на посолството. Но са се чукали тази седмица, така че може да е изтърсил нещо в леглото. С две думи, да, засега ѝ вярвам.

— Тя е развратница и не може да ѝ се има доверие. — Той вдигна поглед и смени предавката. — Колко души имаме в „Шангри Ла“?

— До девет довечера ще сме седмина, плюс неколцина от ДВС. Предостатъчно, за да покрием фоайето, местата за достъп на гостите и повечето подходи към хотела, който изглежда лошо място за тайна среща.

— Съгласен съм, но Нолан е кабинетен плъх. Казва каквото му е на ума. След като го приберем, ще можеш да го попиташ за странния му избор на мястото.

— Прочете ли какво е казал в столовата? Някои неща са чиста проба параноя, но той споменава Франк Каултър, бившия втори зам., като мозъка зад МН370. Това е сериозно обвинение. Дали не трябва да разровим? С твоя достъп ще можем доста бързо да разберем дали Нолан лъже за някаква връзка между Телър и Каултър. Или може би между Матюс и тях двамата?

— Ще се заемем с това, като се поотърсим от спешните неща, които ни притискат. В момента фокусът ни е един и се казва Нолан. Когато го приберем, ще можеш да отсяваш на воля фактите от измислицата.

— Както решиш.

Нолан и Кайли седяха мълчаливо в очакване на излитането. Отрязан от базите данни на Компанията, той не бе могъл да проучи капитана. Започна да пише есемес до Хекър с въпрос дали Джак или Джон Нишимото е летял във Виетнам в началото на 1970-те или е имал нещо общо с ЦРУ след 1970-а. После обясни, че бяга заради измислени обвинения и смята да изчисти името си. Писа му да не вярва на лъжите и да продължи да преследва Телър. Телър трябваше да бъде заловен жив — той бе съществена част от разгадаване на случилото се с МН370. Нолан натисна бутона за изпращане и душата му трепна. Беше едно на милион Хекър да го докладва на Матюс, но пък спокойно можеше да се свърже с някого в Компанията. Може би Хекър щеше да му помага още известно време, но това щеше да приключи, когато пропагандната машина на Компанията завършеше омаскаряването му.

След това се обади на водещия хакер на групата на ИП ООД в Шри Ланка, Вишну Балендра. Под прикритието на ИП ООД ЦРУ бе използвало Балендра за различни задачи през последните четиринайсет месеца. Балендра беше само на двайсет и пет, но по хакерските стандарти това бе средна възраст. За Нолан уменията на Балендра като програмист не бяха нищо впечатляващо, но амбицията му бе забележителна. Беше един от малкото хакери екстроверти, имаше много връзки и винаги очакваше нови предизвикателства. Оцеляването на Нолан през следващите два дни, а още повече оставането му на свобода, щеше да се превърне в сериозен тест за способностите на Балендра.

Балендра отговори с плътен глас, подсказващ физиката му — той беше над метър и деветдесет и с тяло на тежкоатлет.

— Да?

— Аз съм. На летището в Сингапур съм и чакам излитане. Скоро ще сме във въздуха за над четири часа. Има една промяна в плана — пътувам с гражданка на КНР, Мими Чан. Тя няма виза.

— Няма страшно. Рулирайте до ВИП сградата, непосредствено до контролната кула. Познавам човек, който е дежурен тази нощ до четири сутринта. Това ще ви даде доста време, понеже би трябвало да кацнете към полунощ местно време.