Брадли Уест - Море от лъжи

Рики Лам нямаше навик да взема случайни хора от стоянката на Орчард Роуд, затова буквално подскочи, когато някакъв отвори задната врата и хвърли на седалката натъпкана раница. Преди да може да отговори — или да успее да натисне педала на газта и да се измъкне — последва отваряне и на предната врата и на седалката до нея се тръшна непознат. Той затвори вратата зад себе си.

— Здрасти, Рики. Аз съм Боб.

— Боб? Не те познах.

— По-добре тръгвай. Зад теб чакат още три таксита.

Леко развълнувана, тя включи на скорост канареножълтото класическо БМВ и освободи челната си позиция на стоянката. Видя пролука в насрещния трафик и ловко направи забранен обратен завой с газ до дупка. Нолан се намръщи — още не бе успял да си сложи колана.

— Да опитаме да не нарушаваме повече правилника за движение. Нали се сещаш, крия се.

— Прав си. Извинявам се. Но движението по „Орчард“ е такова, че инстинктивно се опитвам да го избегна. Къде да те закарам?

— Летище „Селетар“. До Пунгол. Трябва да хвана самолет.

— Колко време имаме?

— Не бързай. Наел съм чартър и съм единственият пасажер.

— Ще те закарам максимално близко. Само ми давай указания като наближим летището.

— Става. И благодаря, че ме взе. Да те информирам, че може да влезеш в затвора заради това. Аз няма да им кажа, но ако те разберат, спокойно им обясни, че съм опрял нож в гърлото ти.

— Нож? Боб Нолан, не вярвам, че си насочвал нож през живота си срещу нещо различно от пържола!

— Е, когато ножът опре до кокала… — Двамата се засмяха.

— Всъщност, радвам се на възможността да побъбрим. Не съм говорила с Шао Ин от няколко дни. Тя добре ли е?

Нолан помръдна притеснено на седалката си, но се обърна да погледне Рики в очите, макар да лъжеше:

— Отиде да види една от лелите ви във фермата за патици в Гуанджоу. Там телефонът ѝ сигурно няма покритие, да не говорим за интернет.

— Много внезапно. Не ми се е обадила, преди да замине.

— Това може да е по моя вина. Казах ѝ да се махне от града, защото едни хора ме преследват.

— Значи това обяснява повикването ми с WhatsApp. Бягаш, така ли?

— Не. Спасявам живота си.

Зад „Орчард Тауърс“, до „Джейсън Гурме Гросърс“, чакаше маркирана една от необозначените коли на китайското посолство. Кайли седна отзад и без поздрав даде с отсечен тон указания на шофьора първо да я закара до апартамента ѝ, а после до летище „Селетар“.

Необходимостта да отпътува без предизвестие я бе мобилизирала докрай и тя събра багажа си за десет минути вместо обичайния половин час, така че се върна в нисана за рекордно време.

Докато шофьорът маневрираше из трафика, търсейки как да излезе на магистралата, тя се замисли. Кралица на красотата в тийнейджърските си години в Далиан, вечно замръзналия север. Оценките ѝ не позволяваха да мисли за място в престижни университети, затова се бе примирила със Сучоу, където — точно както се говореше — местните момичета бяха не по-малко красиви от нея, но не толкова коварни или с толкова гъвкави морални устои. Кайли се дипломира в международни отношения и бе готова за действие. Вместо престижна кариера я чакаше тригодишна работа по разпределение в „Чайна Екзим Банк“ в Шанхай. Там местен ловец на таланти видя потенциала ѝ като съблазнителна млада жена с усет към числата и ясна идея какво мотивира мъжете.

След обучението извади късмета да попадне под крилото на другаря Лю. Тогава тя беше към трийсетте, а той на петдесет и пет. През следващите четиринайсет години Женчан никога не опита да се възползва от нея като жена, което го направи един от малцината ѝ близки мъже. Звездата му започна да се издига в небосклона, а нейната го следваше. Кайли не схвана бързо, че безразборното спане, с когото ѝ попадне не е пътят към изграждане на професионална кариера. Когато МДС я измъкна от „Екзим Банк“, ѝ оставаше да преспи с още един-двама, за да ѝ излезе име на първа курва в банката.

Отчужденият ѝ съпруг Фу Уон Ченг бе имал пари и начин на живот, за каквито един отруден държавен служител можеше само да мечтае. Фу бе десетина години по-стар от нея и имаше зад гърба си развод и една дъщеря. Беше направил за Кайли пределно ясно, че единствената ѝ роля е да му роди син и наследник. И тя почти бе успяла да отговори на очакванията му, но ужасен лош късмет в края на бременността ѝ бе довел до спонтанен аборт, след който бе останала безплодна. Това бе превърнало любовта на Уон Ченг в презрение. Беше ѝ показал по безброй начини — важни и маловажни, — че се е провалила. Беше започнал да ѝ изневерява. Семейството му бе започнало да я отбягва. Беше станала безполезна. В редките случаи, когато се бе съгласявала да легне с него, той я бе третирал като курва или надуваема кукла.