Брадли Уест - Море от лъжи

— Да го убия?

— Отстрани го на всяка цена!

Беше очаквал почукването, но въпреки това подскочи. Слабото следобедно слънце стопляше апартамента само с няколко градуса над тазсутрешните мразовити температури. Косата му вече бе мазна, но без ток можеше само да си представя как кладе огън вън ваната. Сега и това нямаше смисъл, след като от ФСС бяха дошли наистина да го окошарят. Отвори вратата и видя само шофьора на Чумаков… Иван, Борис или някакво подобно тъпо руско име. Беше кротък гигант с извити пръсти и ярки белези по врата и долната челюст, които говореха за преживян лош ден в Афганистан от времето около 1982-ра.

Иван или Борис говореше лош английски, но дори той бе по-добър от руския на Уотърман, който той бе отказал да учи от принципни съображения.

— Билети и паспорти. Подписва. Утре, пет сутринта, взима за летище.

Уотърман взе подадения му пакет и химикалката и прегледа проформа списъка на кирилица, в долния край, на който имаше оставено поле за подпис с кръстче пред него, което явно очакваше подписа му. Нямаше представа за какво точно се подписва, но човекът бе казал „билети и паспорти“ и това му бе достатъчно.

Върна химикалката и подписаната разписка. Иван или Борис тържествено сгъна листа, пъхна го във вътрешния джоб на палтото си от камилска вълна, обърна се и си тръгна. Уотърман отново бе сам, но с една стъпка по-близко до свободата. Отвори ципа на пакета и подреди съдържанието му на масичката до прозореца, където светлината бе достатъчна, за да може да чете. Билетът бе първа класа, в една посока, от Москва за Шри Ланка през Абу Даби с „Етихад“. Дявол да го вземе! Прословутият му американски паспорт на името на Марк Уотърман също бе вътре. Следваше изтъркан руски паспорт, който го идентифицираше като Олег Гордиевски, скандално известния двоен съветски агент на МИ6 в средата на 80-те. От всички възможни фалшиви имена Чумаков бе избрал за него кажи-речи единственото, което да му вгорчи допълнително живота.

Хиляда шриланкийски рупии — около осем долара — носеха стикер с почерка на Чумаков, на който пишеше „Дневни задгранични“ . Зад парите се мъдреше единствена банкнота от 10 ОАЕ дирхама, на стойност около два долара и петдесет цента със стикер „Средства за преместване“ . Най-сетне имаше и трети стикер върху страницата със снимката на „Гордиевски“, на която пишеше „Вземи си само личните вещи и един лаптоп“. „Има да вземаш да пренасям шибаните ви лаптопи чак до Шри Ланка“, помисли си той. В долната част на стикера се четеше „P. S. Започни пак да носиш очилата“ .

И, разбира се, паспортната снимка на Гордиевски го показваше с очила. На паспортния контрол в Шри Ланка щяха да го накарат да си сложи очилата, преди да го допуснат в страната. Всъщност без очила беше полусляп.

Значи най-сетне щеше да се махне оттук. Това сигурно означаваше, че от страна на кръстника всичко бе наред.

Нощта на сряда, 12 март: Сингапур

— Току-що ми се обадиха извика Флин с разтреперан глас.

Притиснали са прислужницата на Нолан — заплашили я с депортиране, конфискация на спестяванията ѝ и затвор на Филипините — и тя казала, че нашият човек прескочил задната стена и се измъкнал на велосипед преди почти половин час.

— Господи! Велосипед! Изтеглете всички записи с велосипедисти от охранителните камери в радиус от петнайсет километра във всички посоки.

— Дик… това е целият остров. Сингапур е четирийсет на двайсет километра.

— Да, и има над пет милиона души, които живеят тук, но от тях я има, я няма десет каращи колело бели мъже с големи сиви мустаци. Така че не умувай, а се свържете с ДВС, ОСР 75 75 ОСР (от Special Investigations Division — SID) — Отдел за сигурност и разузнаване (сингапурският еквивалент на ЦРУ). — Б.пр. и АНС. Искаме всяко прехванато гласово съобщение и интернет комуникация да бъдат филтрирани за „Боб Нолан“ и всичките му варианти.

Обади се Шонстайн:

— Проверих в Държавния департамент. Истинският и работният паспорт на Нолан вече са в списъците за глобално проследяване. Но до момента нямаме нищо.

Флин пак се обади:

— Сингапурците се стараят, удвоили са броя на дежурните на Чанги, но мостовете към Малайзия, гарата, автогарите и дори фериботите за Индонезия и Малайзия. Снимката му е разпространена навсякъде.

Мили се чувстваше малко по-добре. Беше се настроила да се наслаждава на операция в стил „кийстоунските полицаи“ 76 76 Кийстоунски полицаи — измислени полицаи, представени в немите кинокомедии от началото на XX век; филмите били продуцирани (1912-1917) от Мак Сенет за неговата филмова компания „Кийстоун Филм Къмпани“, откъдето е и прозвището, станало нарицателно за (не само полицейска) некомпетентност. — Б.пр. . Предполагаше, че я бяха оставили в кабинета на Константайн, защото бе заявила, че Нолан е изменник, но истинските ѝ чувства бяха смесени. Вече мразеше Нолан, но той не беше някакъв Бенедикт Арнолд 77 77 Бенедикт Арнолд (1741-1801) — генерал по време на Войната за независимостта (1775-1783), който първоначално се сражавал на страната на американската континентална армия, но по-късно преминал на страната на британците; името му е синоним за измяна, предателство. — Б.пр. . Трябваше ѝ нещо по-добро от „Нолан държи файловете на АНС, откраднати от Уотърман“, за да не изгние в затвора. И може би, за да си запази работата. В посолството циркулираше клюката, че съпругата на Константайн избягала с общия работник в къщата му. Хмм…