Брадли Уест - Море от лъжи

Късметът го бе споходил, когато Марк Уотърман бе попаднал под наблюдение миналия юли. Големите началници вече знаеха името му, кимаха му и спираха да побъбрят с него при разминаване. Беше обработил почти всеки, който можеше да му даде рамо, в това число външния министър Грейг. Само преди три седмици Чумаков се бе врязал между колеги, за да се добере първи до Грейг и да го поздрави след безлична реч — подлизурски ход, оказал се удачен вчера, когато Грейг бе приел обаждането му.

Малко по-високата заплата, дошла с повишението му, бе крайно недостатъчна, за да поддържа стила му на живот, определено не и в путиновска Русия. Само една съвместна вечеря с бъдещи олигарси бе достатъчна, за да го докара до супа фиде и водка за следващите две седмици. Така че се бе съгласил да предостави излишния сървърен капацитет на дирекция „Проследяване“ на един ливански хакер и посредник, чийто клиент имал готовност да плати 100000 долара за 72-часова DDOS атака, насочена срещу останала неназована страна от Персийския залив. Определено съществуваше прецедент в отдаване на нерегистрираните сървъри на ФСС под наем на хора, които искаха да навредят на интересите на Запада. Чумаков бе „подстригал“ сумата за ФСС на 80000 и така бе прибрал комисиона от 20000 — не безумно голяма сума, но достатъчна, за да го вкара в затвора или да му донесе куршум в главата, ако DDOS атаката се издънеше по някакъв начин. Самият мащаб на планираната атака и анонимността на мишената бяха обезпокоителни. Във ФСС нямаше дори да вдигнат вежди, ако някой поискаше до двайсетина от 200-те им секретни сървъра да подсилят нечия DDOS атака, но в случая първоначалното искане беше за 100!

И преди две седмици го бе осенила истината. Никаква хакерска група не можеше да организира, а още по-малко да финансира подобна атака. И никакъв друг субект, различен от разузнавателната мрежа или военните на Съединените щати, не би имал защита, достойна за изправянето срещу нея на масив от сто сървъра. Алчността бе вкарала ФСС и лично Анатолий Чумаков в центъра на готова да пламне кибервойна.

Подложен на безжалостен разпит, посредникът най-накрая бе признал, че крайният клиент е млад хакер, работещ в Бейрут и наричащ себе си Морморот. Деликатните проверки на Чумаков бяха разкрили, че реалният клиент е иранското правителство. По-нататък бе научил, че Морморот е бил в основата на разбиването и унищожаването преди година и половина на компютърната мрежа на фирмата „Сауди Арамко“ 81 81 Saudi Aramco, известна още и само като Aramco, е името на националната компания на Саудитска Арабия за добив на петрол и газ; тя не се предлага на борсата, но се смята, че при хипотетичното ѝ първично публично предлагане на акции (т.н. IPO) цената ѝ би започнала от два трилиона долара. Всъщност всички числа около тази компания сякаш се отнасят за друга вселена. — Б.пр. . Каквото и да бе направил Морморот след това, то в никакъв случай нямаше да е нещо дребно. В този момент Чумаков просто се бе изплашил и се бе опитал да отмени сделката, само че гадният ливанец бе заплашил да разкрие корумпираността му, ако не продължи да сътрудничи.

Чумаков най-сетне бе намерил изход от тази бъркотия. Външният министър Грейг бе одобрил идеята изменникът Уотърман и съюзникът му Нолан да бъдат дадени като подарък на Съединените щати, в замяна, на което НАТО да престане да се меси на Русия в Крим и Украйна. Грейг бе пожелал да получи файловете за АНС, за да бъдат проучени, разбирайки риска от всякакъв зловреден софтуер, закачен към тях. Това съкровище щеше да даде безценна информация, та макар и само по отрицателен начин като се анализираше какво американците не искаха да издадат и са манипулирали. И само преди малко Чумаков бе получил имейл, потвърждаващ, че американците и Грейг са се договорили по принцип. Ако той успееше да отвлече Нолан, а след това да го предаде заедно с Уотърман на американците, можеше да бъде почти сигурен, че неговите господари щяха да си затворят очите за онези неразумно задържани проклети 20000. Той погали възела на копринената си вратовръзка. Яката го стягаше.

Нощта на сряда, 12 март: провинция Шан, Сингапур

— Роб?

— Да, полковник.

— Какво ще стане, ако… какво ще стане, ако никой от нас не се върне?

— Ще стане това, че двамата ще сме мъртви. Ако не си забелязал, аз съм три четвърти умрял.

Мулън не беше лекар, но можеше да различи болен човек от здрав. Робин Телър се бе състарил пред очите му. Беше на шейсет и седем, с хлътнали очи и сиво-сини гънки кожа, висящи от лицето му. Телър хвана двата подлакътника на стола и кашлицата раздруса цялото му тяло. Застина за миг, изхрачи се в кърпичката си и направи две свистящи вдишвания.