Брадли Уест - Море от лъжи

— Докторът не ти ли даде антибиотици? — загрижено попита Мулън.

— Да… Само че не струваха нищо и ги изхвърлих. — Телър се изкашля пак и го изгледа. — Не се безпокой. Каултър знае каква е сделката. Един милион за мисията и втори, ако те убият по време на акция или те пленят, стига да не проговориш. Нищо… ако си отвориш устата. Каултър ще вземе парите, когато кацне в Австралия. Сега лети за насам. Разбра ли? Не казвай нито една шибана дума или жена ти и дъщеря ти няма да получат и цент. — Телър се усмихна маниакално. — И двамата струваме повече мъртви, отколкото живи. Повиках нашето въздушно такси и утре излитаме. Вероятно ще кацнем в Банкок, но може да ни се наложи да пътуваме с кола над трийсет и пет часа от Мей Хонг Сон.

Мулън въздъхна. Гърбът го болеше отскоро завършилото пътуване.

— Винс Григс се справи страхотно от началото до края. Според скромното ми мнение той заслужава повече от два милиона.

— Разбрали сме се за два милиона. Много хора чакат да им се плати. А докато съм тук, не мога да спечеля и цент! — Телър удари подлакътника с ръка и се задави в нов пристъп на кашлица. — Но поех целия риск да продам стоката на Ва и да я експедирам от онази незавършена писта. Схващаш ли, че трябваше да дам петдесет процента от печалбата за тези полети, макар купувачите да бяха дребни риби, недостойни за вниманието на генералите? Вместо един голям товар… ако помниш, преди МН370 трябваше да мръзна по нощите шест пъти, за да захранвам онези мишки. Трябваше да организирам и финансирам охраната, транспортирането, склада, както и да поема отговорността, ако нещата се издънят. — Телър почервеня и изплю нова кървава храчка. Мократа му кърпичка беше захвърлена на пода. Той се изплю по нея, не я улучи и избърса устата си с ръка. — Сега трябва да връщам на Каултър — той авансира наема за пистата и другите разходи, — да платя на съпругата на Григс и на теб, плюс три чартъра — C130, G550 и един „Сайтейшън“, — както и на онзи китайски смешник, който беше в пилотската кабина. Двайсет милиона, които не стигат за нищо.

Изречението на Телър завърши с влажно задавяне и поредната огромна храчка, която се залепи на пода. Мулън издърпа назад обутите си в джапанки крака и ги скри под стола си.

Тревогата му бе осезаема, но той продължи:

— Може би ако ти бях разказал повече как направихме нещата, щеше да оцениш ролята на Винс по достойнство. Знам, че той се надяваше на бонус. Може би още двеста и петдесет бона?

— Можеш да го премираш от твоя дял, полковник. Но понеже така и така трябва да остана на крака още половин час, преди да погълна следващата шепа от боклуците, които ми даде онзи шарлатанин, разкажи ми защо не… Та, как казваш, ти и Капитан Америка превзехте полет 370 и скрихте топката на целия свят?

Игнорирайки сарказма, Мулън се оживи:

— Всичко тръгна с калпавите мерки за сигурност на летището в Куала Лумпур…

Рики залепи жълтото БМВ до тротоара пред къщата си на ъгъла на Кингс Драйв и изгаси двигателя. След оставянето на Боб до летище „Селетар“ бе карала по заобиколни улици и се бе прибрала на зигзаг, придържайки се към ограниченията на скоростта. Всеки, който би се опитал да сглоби маршрута ѝ по отделни снимки от уебкамерите, щеше сериозно да се затрудни.

Телефонът ѝ иззвъня:

— Ало?

Рики Лам Шао Ме?

— Да?

— Обажда се инспектор Ричард Лум от ДВС. — В тона се долавяше самодоволство. — Дали моментът е удобен да поговорим?

— За какво става дума?

— Робърт Нолан е беглец, издирван от Съединените щати и Република Сингапур. В действителност ние съдействаме на ФБР и разследването им на наша територия. Виждали ли сте наскоро Робърт?

— Не, от доста време не съм го виждала. Обикновено се виждаме на семейни срещи, организирани от сестра ми, но тя в момента е в Китай и…

— Да, да, знаем за пътуването ѝ. Та от колко време не сте виждали Нолан?

— Поне три седмици. Може би месец.

— Съзнавате ли, че носите сериозна наказателна отговорност за лъгане пред полицай, особено инспектор?

Рики съобрази, че ако те имат запис на Нолан и нея заедно, този разговор нямаше да се провежда по телефона.

— Мисля, че съзнавам. Да се лъже, е лошо.

— Да. Лошо е. Моля ви, уведомете ме незабавно, ако Робърт ви се обади. Ще ви пратя веднага с есемес директния си служебен телефон. И наистина, мобилният телефон на Рики извибрира.

— Инспекторе, ако сме свършили, бих желала да си легна.

— Разбира се, госпожице Лам. Не забравяйте да заключите автомобила си. А… и още нещо — оставили сте си включени светлините за паркиране.