Брадли Уест - Море от лъжи

Но втора информация от сингапурците разкриваше, че Нолан вече си е тръгнал, и поне засега те нямаха представа къде може да е. „Харкорт Авиейшън“, дългогодишен партньор на ЦРУ в доставката на самолети и екипажи за секретни операции, бяха приземили свой самолет на летище „Селетар“ по-рано днес. Същият самолет бе излетял преди по-малко от час. В полетния план била вписана дестинация Шри Ланка. Константайн бе получил от Лангли потвърждение, че никой в ЦРУ не е наемал подобен чартър. Но от централата на „Харкорт Авиейшън“ в Ню Йорк бяха настояли, че резервацията е от ЦРУ, и дори любезно бяха потвърдили, че някой си Адам Бърч е депозирал сума в брой по сметката на „Харкорт“ в сингапурска банка.

Константайн беше готов да заложи поста си, че Боб Нолан е Адам Бърч. След като в „Банк Сюис Приве Азия“ разпознаеха Боб Нолан по снимката му, той щеше да разполага с достатъчно доказателства, за да алармира лично адмирал Джонатан Кохран, известен като Джон Бой. Адмиралът му беше голф партньор и нямаше да се нуждае от девет страници с разрешения, преди да изпрати два „F-18 Супер Хорнет“ просто в случай че Нолан държи пилотите на мушка. Константайн разпрати самовъзхваляващ го имейл до няколко „набоби“, в който описваше случилото се и предвиждаше скорошна удовлетворителна развръзка.

Мобилният му иззвъня. Беше Флин.

— Лоши новини, шефе. Нолан отдавна си бе заминал. И жената също. Не са оставили никакви следи. Изгледах записа от стаята. Изглеждаше доста нетрадиционно за нормален секс, защото макар момичето да си съблече роклята около минута след влизане в стаята, той не…

— Моля те, не ми описвай как му е духала…

— Окей, но онова, което трябва да знаеш, е, че си е избръснал мустаците, подстригал се е ниско и си е боядисал косата черна. И вече носи очила. Няма да го познаеш на улицата. Ще изберем най-добрия кадър от видеото и ще разпространим снимката до всички местни и международни агенции. Да направим ли същото и с жената? Ако питаш мен, изглежда като скъпа курва от континентален Китай. Кой знае дали не го е стреснала тарифата ѝ.

— Не, съсредоточи се върху Нолан. Върни се тук. Има развитие.

— Искам да разпитам мама-сан. Тя със сигурност познава Нолан като клиент. Може да изтръгна нещо от нея.

— Остави я на мира. Тя е курва, а не сводница. Нека местните се занимават с нея. Предполагам има достатъчно основания за арест?

— Колкото искаш.

— Ти си дотук. Връщай се в посолството.

Константайн поклати глава. Трябваше да говори с посланика да обявят „Орчард Тауърс“ за забранено място за посещение от персонала на посолството.

Следващото обаждане бе от детектив инспектор в сингапурската полиция. Двама души в банковия клон бяха разпознали Бърч като Нолан. Той благодари искрено на детектив инспектора, като обеща да покани екипа му на голям обяд с раци, когато случаят бъде приключен.

След това позвъни директният му стационарен телефон. Обаждането беше от Токио, а това несъмнено означаваше, че Чък Бърнс чака новини. Константайн вдигна слушалката и започна без предисловие:

— Открихме Нолан. Той е на път за Шри Ланка и…

— И ти няма да му пречиш, нито да се намесваш. Забранено ти е. Повтарям — не се намесвай! Бърнс говореше сериозно като погребален агент.

— Аз… не разбирам. Този човек е изменник. Притежава файловете на Уотърман. Можем да принудим самолета да се върне в Сингапур за по-малко от час и половина.

— Не ми пука дори да е откраднал диамантите на английската кралица. Току-що говорих с директор Пъркинс по телефона. Не знам защо и какво, но ти просто го направи.

— Ясно, Чък. Благодаря ти за обаждането. Нека разчистя тук това-онова — каза Константайн и затвори. Замисли се. Света Богородице, божия майко! Нолан явно бе прав за онзи радиоактивен контейнер в рангунското пристанище, а липсата, на каквото и да е обяснение от Матюс правеше ситуацията още по-съмнителна. Дали Нолан не беше нрав и зад похищението на МН370 не стоеше ЦРУ? Какъв по-добър начин да бъде сплашен Нолан от това да му се измисли обвинение в шпионаж и да бъде затворен завинаги? — Сара, донеси ми разпечатките на цялата кореспонденция на Боб Нолан, имаща отношение към МН370.

Трябваха му само десет минути, две телефонни обаждания и три имейла, за да прибере обратно кучетата. Точно толкова време, колкото да му донесат стенограмите.

Сряда, 12 март: Коломбо, Рангун, Сингапур

Когато приключиха лекото си ядене, Нолан се обърна към Кайли: