Брадли Уест - Море от лъжи

Тя се качи и лампата угасна, но Нолан виждаше подсмихването на Райдър да виси във въздуха. Реши, че Райдър е по-добър като приятел между мъже, отколкото като гадже на жена.

Цели пет минути Нолан не разбра накъде пътуват — забеляза само, че са в квартал с безброй тесни улички. Шофьорът спира два пъти, изгасяше двигателя и светлините, спускаше прозорците и се вслушваше напрегнато.

Райдър опъна разклатените нерви на Нолан допълнително, като при първото спиране изскочи навън, отвори багажника и зареди пълнител в щурмова карабина. След това се вмъкна обратно на мястото си, без да пуска карабината. Беше взел и очила за нощно виждане.

— За всеки случай — обясни той.

— Какво е това? — поинтересува се Нолан.

— „SCAR Стандарт“, може да се каже по-точен АК-47. Използвах го като тюлен и е любимото ми оръжие в градски условия.

— Днес, на авиобазата, войниците май имаха оръжието, с което бяха въоръжени рейнджърите в Ирак, когато през 2006-а бях командирован в Багдад и Рамади — каза Нолан.

— Да, сигурно са били стандартните за рейнджъри карабини М-4. Това е горе-долу десетилетие изоставане спрямо другите Специални сили, когато става дума за оръжия. Имаха ли нещо в края на цевите?

— Не, сигурен съм, че нямаха. — Нолан не сподели, че бе гледал тези оръжия със смъртен страх и поради това знаеше със сигурност, че на дулата им няма нищо, с изключение на мерниците.

— Добре. Ако първите куршуми не ни убият, поне ще знаем, че по нас се стреля.

Събота вечер, 8 март: Рангун

След половин час спряха пред затворен портал на тъмна улица в жилищен квартал. Трудно различима фигура отвори портала и джипът паркира отзад. Веднага щом Мили, Нолан и Райдър слязоха, невидими ръце опънаха платнище над джипа. Райдър носеше SCAR-а и очилата. После влязоха.

— Добре дошли — чуха гласа на Сам Хекър, без да го видят обаче. Тръгнаха в мрака, ориентирайки се по очертания със светещи маркери път през кухнята, трапезарията, дневната и нагоре по някакви стълби. — Внимавайте къде стъпвате и без снимки със светкавица, моля — пошегува се Хекър.

На горния етаж минаха странично през една полуотворена врата и се озоваха в нещо, вероятно замислено като основна спалня. Прозорците бяха със спуснати отвътре щори и над главите им ослепително блестяха флуоресцентни лампи. Имаше столове, два настолни компютъра върху малки бюра, телевизор с голям екран и дълга заседателна маса — основната мебел в стаята. На телевизора беше избран каналът на Би Би Си с изключен звук; пълзящият в дъното на екрана текст съобщаваше, че полет МН370 все още се смята за изчезнал. На картата бе обозначен Тайландският залив като най-вероятно място на падането.

— Сядайте. Боб, разкажи ни всичко максимално подробно. Не пропускай нищо. — Хекър бе съвсем различен от софтболиста с коктейл в ръка, с когото Нолан се бе запознал снощи. Приятното лице, късата кестенява коса и херувимската усмивка правеха Хекър да изглежда мек, но това беше само до момента, в който превключеше на действие.

Нолан седна.

— Естествено, Сам, но не съм ял цял ден. А и Мили не е вечеряла. Може ли да хапнем нещо? — Сякаш очаквайки точно този момент, в стаята влезе прислужницата и малко по-късно Нолан вече мажеше фъстъчено масло върху солени бисквити, опитваше „Чийтос“ и стафиди и заливаше всичко с топъл „Д-р Пепър“. Мили не беше особено впечатлена и опита само едно-две неща. Изглежда, зареждането с продукти тук ставаше в магазина за експати 8 8 Експат/експатриат (от expatriate — англ.) — лице, което временно или постоянно пребивава в страна, различна от тази, в която се е родило и израсло. — Б.пр. на рангунския „Американ Клъб“.

Нолан не спря да говори цял час — включително прекъсванията и повторенията — и подробно описа всичко. Хекър бе особено заинтригуван от автоколоната от четири коли, но Нолан не можа да даде нищо повече от общо описание на тъмносивия джип и контейнерите с емблема „K Line“. Не беше кой знае какво. На три четвърти от историята Райдър стана, отиде в ъгъла и се обиди на няколко души по телефона.

Второто, което заинтересува Хекър, бе летището. Тук Мили бе особено полезна. Хекър бе раздразнен от двойното унижение за УБН: от това, че не е взело участие, и от липсата на сателитни снимки.

Страшилището Телър бе третият важен момент за Хекър, който обаче видя нещата от друг ъгъл:

— Робин Телър, също така известен и като Джей Тофър, е добре познат на УБН като началник на охраната на семейството на Кун Са, по-специално на Мят Нои и нейната група Златен слон. Тофър наема и обучава бивши бирмански командоси, облича ги в униформи и си въобразява, че има собствен отряд от рейнджъри.