Брадли Уест - Море от лъжи

Телър отлетя от Банкок за Сингапур, откъдето се зае яростно да потулва нещата. Старшите тайни агенти Нед Уиндам, Пол Хатемър и Франк Каултър — малцината, които можеха да се оправят с Телър пристигнаха да минимизират последиците от лудориите му и да блокират излизането на далаверата в пресата. Нолан бе от низшите изпълнители в тази клозетна афера, но дори само от присъствието си в миманса бе разбрал, че с Телър шега не бива.

Събота вечер, 8 март: Рангун, Бирма

Кяо беше в безсъзнание и не реагираше на призивите на Нолан да се събуди. Нолан не знаеше къде отиват, с изключение на това, че трябва да стигнат до града. Включи се в трафика на изток, като се оглеждаше за болница. Пресякоха река Янгон, границата на западната част. Нямаше представа къде се намира посолството и се съмняваше, че Кяо би могъл да го намери дори ако беше на себе си. След десет минути се озова пред главния вход на „Хотел Янгон“, който поне външно беше от средна класа. Изключи от скорост, поседя малко, размисли и подмина главния вход. Нямаше свободни места за паркиране. Бе събота вечер и животът наоколо вреше и кипеше. Той спря и блокира три луксозни коли, паркирани успоредно една на друга. В мига, в който слезе от колата, се появи служител на хотела.

— Господине, не можете да…

— Трябва ни лекар. Приятелят ми е ранен. Нолан включи вътрешното осветление и служителят ахна. Той му даде ключа и десет хиляди киата в банкноти малко повече от десет долара, еквивалент на тридневна заплата. — Чакай тук. Не премествай пикапа. Ще се върна.

Едва след първата крачка осъзна колко много го боли всичко. Как беше онзи австралийски майтап… по-вдървен от хуй през меден месец? Влезе във фоайето, като се мръщеше на всяка крачка. Добре облечените местни учтиво го игнорираха. Нолан отиде до гишето на портиера с надеждата, че той знае английски.

— Приятелят ми попадна в катастрофа. Поряза си много лошо китката. Загубил е много кръв. Трябва да го закараме в болница.

— Веднага ще извикам линейка, господине.

— Не, искам кола на хотела. Той е служител на ООН. Ще го придружа.

— Да, господине. Искате ли делукс кола, „Мерцедес-Бенц“ за само трийсет долара на час, или предпочитате „Тойота Камри“ за…

— Не ме интересува. Докарайте кола и шофьор отпред до белия пикал „Тойота“ малко след входа. Ще ви чакам там.

— Господине, ще ми трябва кредитна карта…

— Приятелят ми се нуждае от преливане на кръв или ще умре. Ще платя, когато се върна от болницата.

— И все пак ми трябва карта или плащане в налични.

Нолан му подаде карта с мълчаливо презрение.

Необходими бяха общите усилия на дежурния по паркинг, шофьора на хотела и Нолан, за да извадят изпадналия в безсъзнание Кяо от пикапа и да го настанят на задната седалка на тойотата. С всичката кръв по ризата и панталона си Кяо изглеждаше като прострелян. Нолан каза на пазача на паркинга да прибере пикапа някъде отзад и че ще се върне за него по-късно.

По пътя към болницата си позволи за първи път от седем часа да се отпусне и се опита да прецени какъв да е следващият му ход. Беше влязъл в Бирма под собственото си име, а за адрес бе дал „Трейдърс Хотел“. Ако Телър работеше за армията, със сигурност щеше да има свободен достъп до базата данни на имиграционните, защото всичко вече бе компютризирано. Трябваше да наеме стая под друго име в друг хотел и това бе задача номер едно.

Ако Мили бе сложила името си, под който да било от онези доклади, тя също вече беше в списъка на Телър. Макар стандартната практика в Компанията да бе използването на работни имена, а персоналът в дипломатическите служби да се подписваше с псевдоним, свързан с текущата задача, тя му бе дала картичката си. Призля му, докато трескаво се бръкна за портфейла си. Отвори го и видя Самюъп Хекър, Връзки с полицията, УБН на САЩ, Бирма . Визитката на Мили — Милисънт Мукерджи, Научен сътрудник, Отдел „Икономика и външна политика“, Посолство на САЩ. Бирма — бе точно зад нея. Стомахът му остана на възел, но поне можеше отново да започне да диша.

Спряха пред входа на спешното отделение на „Александра Хоспитал“. Сградата датираше от колониалната епоха и се разполагаше на впечатляващ парцел земя. Хотелският шофьор натисна яко клаксона и от болницата изхвърчаха санитари и качиха отпуснатия Кяо на носилка. Нолан изигра очакваната роля на гаден американец, като изкрещя:

— Обединени нации! Обединени нации! Този човек е много важен. Повикайте още доктори.