Брадли Уест - Море от лъжи

Глас с британски акцент каза зад рамото му:

— Приятелят ви е в шок и има нужда от кръвопреливане. Бихте ли дарили кръв? Запасите на болницата може да са заразени с хепатит.

Нолан се обърна и видя лекар, етнически китаец, някъде около четирийсетте, хванал клипборд.

— Да… аз съм нулева отрицателна.

— Прекрасно, универсален донор. Моля, елате с мен. — Докторът заговори на бирмански с екипа на спешното и не след дълго вената на Нолан започна да се изцежда в голям плик. Забитата във вътрешната страна на лакътя му игла болеше адски. След десет минути той излезе от малкото отделение и установи, че Кяо вече го няма.

— Къде е приятелят ми? — попита той двама помощници, но лекарят си бе тръгнал, а никой друг не знаеше английски.

Приемното отделение беше по-нататък по коридора. Нолан взе слушалката на настолния телефон и набра. Вдигнаха на втория сигнал.

— Сам? Боб Нолан съм. Снощи се запознахме при Уолт… да, точно така. Извинявай, че те безпокоя толкова късно събота вечер, но имам големи неприятности. Намирам се в „Александра Хоспитал“ с шофьор на посолството, който беше промушен. Мисля, че онези, които го направиха, са по следите ни. Не искам да обяснявам по незащитен телефон… Да. Ясно. Ще гледам за Травис след половин час в бял джип „Тойота“. Благодаря.

Полицията — или по-лоши хора — по цял свят подслушва телефоните на спешните отделения. Нолан беше на регистратурата в болница, а това бе още по-вероятно място, разговорите, от което да се записват. Но реши да рискува.

— Мили? Боб Нолан съм. Права беше за мястото, но с Кяо бяхме нападнати. Вече сме в Рангун. Аз съм добре, но един човек, който се е крил през последните трийсет години, прободе ръката на Кяо с нож. В болница сме, но скоро ще тръгна, за да те взема.

— О, Господи! Как е Кяо?

— Не знам. В момента го оперират. Загуби много кръв. Искам да направиш три неща за мен. Направи списък на съдържанието на онези файлове…

— Чакай малко. Аз съм още на работа. Какви файлове? Папките, които ти дадох днес?

— Взеха ги от колата. И прободоха Кяо, когато се опитал да ги спре.

— Мога на мига да ти разпечатам копие на всичките файлове.

— Добра идея, но нека бъдат в два екземпляра. Фигурира ли на тях името ти или някакъв твой идентификатор?

— Не. Единствено „Американско посолство, Бирма. Икономически проучвания“ като бележка под линия и „Секретно“ като антетка.

Той примижа от недискретността, но не каза нищо.

— Окей, страхотно. Искам да не казваш на никого за това обаждане, докато не се видим по-късно. Може да се окаже, че имаме вътрешен проблем. Дръж мобилния си подръка и чакай да ти позвъня.

— Добре. Кога искаш да се срещнем?

— След час… или по-малко. Ще ти се обадим, когато излезем.

— Шефът си тръгна преди няколко минути, така че съм свободна — каза тя. — Хвана ме да излизам да си купя нещо за ядене.

— Вечерята ще трябва да почака. Ще се видим скоро. — И той затвори.

Погледна черния си пластмасов часовник и изключи хронометъра, който показваше 1:20. При цифровите централи локализацията е мигновена, но аналоговите все още изискваха три минути. Би трябвало всичко да е наред дори ако подслушващите активно следяха повикването.

Намери мъжката тоалетна и се почисти, доколкото можа. Чувстваше слабост. „Никога не дарявай кръв на празен стомах“, посъветва той огледалото, после, без да бърза, се върна в спешното. Британецът вече се бе появил.

— Вашият човек извади късмет — каза той на Нолан. — Съдовият ни хирург бе дошъл да посети болен роднина, когато обявиха спешния случай. Сега се подготвя и ще го оперира всеки момент. Преляхме на приятеля ни два литра. Жизнените му показатели са слаби, но стабилни. Излезе от шока и вече е безопасно да влезе в хирургическата зала.

Нолан му благодари и излезе от спешното, за да изчака идването на Травис — началник на отдела за регионална сигурност в УБН, бодигард на Хекър и бивш тюлен.

След десетина минути приближи огромен джип в стил „мироопазващи сили“, спря и от него слезе Райдър. Издутите вени по яките му бицепси си личаха даже през стегнатата черна тениска.

Нолан започна да говори още преди Райдър да е стиснал ръката му.

— Трябва да регистрираме в болницата шофьора на посолството Кяо под фалшиво име и да сложим охрана пред вратата му. На свой ред ние трябва да минем през пристройката на посолството, за да вземем един човек оттам и да се видим със Сам възможно най-скоро. Трябва да…

— Чакай малко… — изръмжа Райдър с източнотексаски акцент. — Дай да нравим нещата едно по едно.