Брадли Уест - Море от лъжи

Хекър разтърка слепоочията си. Въпреки вече посивяващите бакенбарди, на пръв поглед изглеждаше малко под 40-те. Само бръчиците в ъглите на очите и погледът му на възрастен човек разваляха впечатлението, създавано от блестящо белите му зъби, твърдата брадичка и винаги готовата усмивка.

— Но Тофър и Златният слон са чисти на наркофронта. УБН имаше хора в ЗС повече от година преди пристигането ми тук преди две години. В началото на 2013-а извадихме нашия агент, защото там беше мъртвило. И защо не? Кралят на опиума вече беше направил и изпрал милиарди, така че с останалите няколкостотин милиона защо децата му да рискуват връщайки се в наркотиците? И накрая… не съм убеден, че МН370 е кацал там. Ще разпитаме хора, като имаме предвид вероятния курс на захождане, и ще разберем чули ли са и видели ли са нещо.

— Сам, знаеш, че онези селяни няма да кажат „лайно“ дори устата им да е пълна с говна. Армията ти ужасява — обади се Райдър.

— Прав си, но шефът на полицията в провинцията ми е приятел, а и ти го познаваш — каза Хекър. — Зо работи добре. Беше в Лашио 9 9 Най-големият град на северната провинция Шан. — Б.пр. , но арестува толкова много наркодилъри, че генералите го повишиха да отговаря за провинция Иравади, откъдето да не им се бърка в работите. Гражданите може да не са чули или видели нищо, но на земята има и полицаи, които ще говорят, ако Зо им нареди.

— Там ли засилиха Зо? Ей, защо не мен никой нищо не ми казва? — оплака се Райдър.

— Знае се, че нощем радарите на гражданските служби се изключват. Генералите едва не бяха изловени миналата година, когато полицията и УБН ги изработиха по този начин. Тези корумпирани мръсници саботират отбранителната способност на страната си, за да не рискуват срещу тях да има доказателства под формата на записи от радарите. Предполагам, че ЗС са построили нова писта за хунтата. А може би вратичка за бягство, когато всичко за тях се сговни, или просто спасение на друго място, откъдето да въртят бизнеса си и с лекота да пренасят пари.

Това даде повод на Мили да се намеси:

— Ако това е истина, какво е обяснението за автоколоната? С нея може да е било транспортирано разтоварено от МН370 карго. И защо на Телър ще му пука толкова за построена от ЗС писта за армията? Искам да кажа… ами той дебне там в събота вечер, заплашва Боб и ранява Кяо. Армията има още три-четири бази като тази на север, а Телър не се навърта там. Нещата не се връзват. Трябва да отидем там и да разгледаме.

— Права е — подкрепи я Райдър.

— Хубаво, но няма нищо свързващо онези три контейнера и джипа с полосата, а още по-малко с МН370 — каза Хекър. — Боб не е видял никакви униформи. Не е снимал регистрационните табели или каквото и да било друго. Трябва да намерим контейнерите. Що се отнася до останалото, нека решим да ги посетим утре преди обяд.

— Ако решим изобщо да го правим, най-добре да е тази нощ — каза Нолан. — Тази писта е „гореща“, независимо дали МН370 е бил там, или не е бил. Там ще става нещо, но какво точно, не бих могъл да кажа.

— Трябва да включим Матюс, както и да се обадим на капитан Ейбрамс — каза Мили. — Дори с вързани ръце можем да отидем там с петнайсетина души, особено ако Сам даде няколко от агентите си.

Момчешките черги на Хекър се изкривиха в нещо по-грозно от намръщване и той удари по масата.

— Мамка му! Няма никакъв начин Тофър/Телър да е бил в страната от 2007-а насам с частна армия от въоръжени с американско оръжие приличащи на рейнджъри наемници и никой в посолството да няма представа за това. След като последната известна работа на Телър е била търговец на оръжие към ЦРУ, ще ме извините, ако си помисля, че някой в централата на ЦРУ е бил посветен в тайната. И кой е по-добър кандидат от ДЦ? Няма начин да кажем на Матюс каквото и да било, докато не разберем с какво си имаме работа. Що се отнася до мерките за сигурност в посолството, Ейбрамс и пехотинците му са добри, но всичко, което им кажете, утре сутринта ще бъде на бюрото на Матюс. Ще измислим някакво обяснение за раната на Кяо, за да оправдаем нуждата да остане под охрана в болницата. Засега кръгът на посветените остава този.

Нолан не беше несъгласен с професионалната оценка на Хекър, но се питаше в каква степен тя е повлияна от осезаемата омраза на шефа на УБН към Матюс. Вярно, в него имаше много, което и на него не му харесваше, особено след двете им срещи след пристигането на ДЦ в Бирма през 2012-а. През петнайсетте години, през които беше на заплата, Матюс бе демонстрирал остри лакти и още по-безкомпромисни амбиции. Имаше физиката на кльощав волейболист и 190-те му сантиметра бяха най-хубавото у него. Липсваше му лустрото, характеризиращо истинския дипломат. В дисхармония с гелосаната му вчесана назад пясъчноруса коса, лицето му бе остроносо, зъбите избелени, а ушите стърчащи. „Изглежда така, сякаш някой е забравил да затвори вратите на «Ланд Роувър»“, бе го обрисувал веднъж Нолан на четири очи. Това, че Матюс се бе оказал в точно този момент точно зад него, бе подпечатало взаимната им неприязън.