Брадли Уест - Море от лъжи

Матюс парадираше с фалшива междуличностна харизма, която бе толкова прозрачна, че се забелязваше от сто километра. Когато „обработваше“ прием, това бе като да наблюдаваш уличен фокусник да прави номерата си, след като вече си забелязал в какво е трикът. Нолан не можеше да разбере как такива като Матюс преуспяват в която и да било организация, най-вече в такава като ЦРУ, където разчитането на личността е задължителна част от работата. Началниците на Матюс можеха отдавна да организират „изтичане“ на името му в джихадистките уебсайтове и да оставят терористите да се погрижат за останалото.

— Нолан, когато страстите се успокоят, искам с Кяо да синхронизирате историите си — каза Хекър. — Значи… Обичайната операция на УБН. Става издънка. Лошите раняват Кяо. Ти се измъкваш, но те са ни видели, така че сега трябва да внимаваме.

— Няма проблем. Съгласен съм с всичко, което каза. Но трябва да се върнем там, преди Тофър да унищожи малкото улики, които са останали.

Райдър погледна Хекър и той кимна.

— Да. Можем да запретнем до деветдесет минути и да сме там към 4:30, ако не и по-рано. Съмва се към шест, така че просто влизаме и излизаме.

Мили се обади:

— Идвам с вас. Мога да помогна да намерим сградата до пистата.

— Мили, ако все още имаш джипиес координатите, ще я намерим и без теб. Освен това, след като не включваме ЦРУ, какво, по дяволите, очакваш да кажа на Матюс, ако попита къде си изчезнала?

— Това няма да те направи шеф на ЦРУ — подметна снизходително Райдър, което му спечели унищожителен поглед от страна на Мили.

Нолан бе чул достатъчно. Подмладен от половин буркан фъстъчено масло и цял пакет солени бисквити, той побърза да се намеси:

— Да не губим време. Аз трябва да дойда, понеже съм единственият, който знае къде е хюндаят, да не говорим, че паспортът ми е в чекмеджето за чорапи на онзи фермер. Трябва ни някой, който да откара тойотата там и да върне хюндая. С малко късмет ще намерим отбивката, която използвах, когато обикалях там по-рано…

Райдър го прекъсна:

— Последното място, което ще използваме, е черният път, по който си минал.

— Извинявай, прав си. Глупаво предложение. Но при всички положения трябва да заведа шофьора до хюндая и да си взема паспорта. Така че ще потеглим заедно, после екипът на УБН продължава към пистата, а аз се отклонявам, отивам до къщата на фермера, вземам си хюндая, прибирам си паспорта и се присъединявам към вас, когато се връщате.

— Така става — одобри Райдър. — А сега да измъкна няколко души от леглата им.

Хекър си погледна часовника.

— Травис, всички да са тук в „Клуб Аватар“ с ОВТ 10 10 ОВТ (на англ. ETD — Estimated Time of Departure) — очаквано време на тръгване. — Б.пр. 02:00 часа.

В другия край на стаята Райдър отлепи телефона от ухото си и кимна.

— Ако няма къде другаде да отидеш, ще е най-лесно да останеш тук за тази нощ — каза Хекър на Мили. — Вече е след полунощ, така че добрите барове така или иначе са претъпкани.

— Благодаря ти за предложението, но след като няма да тръгна с вас, ще се прибера у дома — отговори тя. — Утре трябва да съм на работа преди седем, за да събера разузнавателната информация, постъпваща от провинции Шан и Качин.

— Ъ-ъ… добре. Вземи моя джип. Хекър надигна глас и извика: — Сали? — Прислужницата влезе толкова неочаквано, сякаш бе стояла отвън със залепено на вратата ухо. — Заведи Мили до колата ми, кажи на Арун да я закара у тях, после да се върне и да чака тук.

Мили се обърна към Нолан.

— Не изглеждаш добре. Защо не се наспиш и не оставиш твоята работа за утре? Не е чак толкова спешно. Тогава ще има кой да те придружи и от УБН.

— Майка ми казваше: „Нищо хубаво не се случва след три сутринта“. За трийсет и няколко години в ЦРУ се убедих, че е абсолютно права. Това за мен е достатъчна причина да отида там сега. А може да хвърля още веднъж поглед и на полосата, след като съм наблизо. — Нолан се опитваше да изглежда смел, макар че леглото го зовеше неудържимо.

— Добре, но бъди внимателен. Ела в пристройката, като се върнеш, и ще поговорим. — И Мили стана. Нолан си помисли, че лицето ѝ изглежда още по-симпатично, отколкото когато се бяха запознали… преди тринайсет часа и сто години. Тя явно усети интереса му и вярна на пола си, се обърна и излезе без нито дума повече. Сали я последва.

Нолан дочу края на разговора между Райдър и Хекър.

— Значи правилата за прилагане на въоръжена сила са да не отвръщаме на огъня дори ако те ни обстрелват? — не можеше да повярва Райдър.