Брадли Уест - Море от лъжи

— По-рано тази година започна да се просмуква информация, което говори, че превключването е факт. АНС сега обработва повече данни от когато и да било досега. Съобщиха ми, че вече сме открили истински късчета самородно злато. Приятелите ни в Пентагона подскачат от радост.

— Да, но понеже Компанията не знае източника на тази информация, след два месеца увъртане от наша страна директорът побесня и ето ни на килимчето в понеделник — каза Уайл с мрачно предчувствие.

— Ако адмиралът не напусне, след като осъзнае, че сме подавали на Информационния оперативен център на ЦРУ информация на сляпо от началото на 2012-а, ще го помолим да отдели ресурс на Центъра за създаване на димна завеса около „Акапулко“. Трябва да отклоняваме вниманието на китайското контраразузнаване, за да остане червеят ни неоткрит максимално дълго.

— И ще поискаме Пъркинс да предложи Уотърман за медал, за да стане това възможно.

— С колко време разполагаме?

— Двайсет минути за презентацията и десет за въпроси и отговори — отговори Уайл.

— Бих искал Боб Нолан да е тук, за да ни помогне. Той има поглед върху голямата картина…

Уайл се засмя:

— Помниш ли когато Нолан информира онзи скъперник на думите, шефа на Мосад, и тогавашния ни директор Хейдън? Трябваше да го направи за петнайсет минути…

— А той продължи над час — довърши Грегъри. — Директорът беше толкова ядосан, че се готвеше да го прати да паркира коли пред Лангли Мултиплекс. И тогава големият началник на Мосад се обърна към Хейдън и му каза: „Благодарение на чудесното изложение на вашия човек ние ще участваме“.

— А Нолан получи медал, повишение и го пратиха не къде да е, а в рая на Сингапур. Господи, този свят е тотално откачил. Защо такива хубави неща никога не се случват в АНС?

Грегори поклати глава откровено завистливо.

— Боб Нолан е най-късметлийският кучи син, когото съм виждал.

Неделя, 9 март: Рангун, Айнме

Топлият душ пръскаше на пресекулки. Нямаше значение — беше страхотно усещане да измие мръсотията и кръвта. За съжаление обаче водата не можеше да измие семейните снимки в джоба на Телър. В „Дабъл Лама Трейдинг“ бившият рейнджър бе превключвал между заплахи и бърза бруталност. Но може би Телър бе загърбил убийствата. А може би адът бе замръзнал?

Нолан излезе изпод душа, вчеса мократа си коса и се погледна в огледалото. Прошарена коса, гъсти сиви мустаци и лице, изглеждащо няколко години по-младо от числото на неговия километраж. Все още имаше добре оформени мускули, но и паласки около кръста. Карането на велосипед в планината изравняваше резултата с обилната консумация на червено вино.

Нолан смяташе да потърси Сали за чисти дрехи, но вместо това реши да полежи пет минути, за да си прочисти мислите. След четирийсет минути Райдър го събуди с раздрусване.

— Обличай се, старче. След пет минути те искам за опреснителен курс.

Той слезе залитайки долу, където го чакаха пистолетите. След няколко опита си припомни основните неща. Надяваше се първите му седемнайсет куршума да са достатъчни. Но Райдър настоя:

— Вземи този резервен пълнител. След като аз взимам пет, ти все някак ще се оправиш с един.

Глокът се намести уютно в кобур на колана, който изпъкваше над хълбока на Нолан.

— Чувствам се като новоназначен заместник-шериф минута преди бандата на Индио да пристигне на коне в града.

Райдър споделяше афинитета му към уестърните на Клинт Истууд и каза:

— Когато влезеш в бара, не пропускай да запалиш клечка кибрит от гърбавия 13 13 Епизод от филма „За няколко долара повече“. — Б.пр. .

Нолан се усмихна в сумрака.

Екипът се подготвяше и най-важното бе обличането на тъмни дрехи над черните бронежилетки. Парчета тъкан, прикрепени с велкро, скриха яркожълтите букви У Б Н. Някой бе подготвил маса с ръчни радиостанции, очила за нощно виждане, леко огнестрелно оръжие, карабини SCAR и кутии муниции с патрони калибър 7.62 и 9 милиметра. На втора маса бяха струпани гащеризони, жилетки от кевлар, шапки, ръкавици и боя за лице. Изглеждаше като работа на Райдър, в опит да се превърне операция на УБИ в превземане от тюлените на имението на Бен Ладен в Аботабад.

Разделени от интервал от няколко секунди, пристигнаха пикапът тойота и бял джип, които паркираха отзад. Гонзалес внесе на бегом няколко навити на рула документи. Хекър стоеше встрани и говореше по мобилния си. Свърши разговора и вдигна поглед.