Брадли Уест - Море от лъжи

— Травис, Боб… горе.

Когато се качиха отново в заседателната стая, се разбра, че Хекър не си е губил времето.

— Документите на Мили не съдържат инкриминираща информация, с изключение на въздушните снимки на Писта-1. Има малка разпечатка относно „Златният слон“, в която не се споменава името Тофър/Телър. Документите за покойния Крал на опиума Кун Са, провинция Шан и китайските нахлувания нямат значение. Аматьорските анализи от Мили на снимките не влошават общото положение. С други думи, в тях няма нищо, което да вбеси Телър.

Хекър погледна Нолан и добави:

— Сигурно е било параноя от твоя страна да решиш, че болницата е под наблюдение, когато си минал покрай нея.

Нолан се засегна и това пролича в тона му:

— Мили беше заградила с маркер новата сграда, която бе различила на последната размита снимка в моя пакет. От онова, което видях, мога да кажа, че става дума за добре маскирана постройка. Беше написала джипиес координатите на гърба. Ако има… или е имало… нещо ценно в онази сграда, Телър ще подгони всеки, който би могъл да го идентифицира или да разкаже за полосата.

Хекър и Райдър се спогледаха — за тях Нолан виждаше чудовища под леглото.

Хекър разгъна картите в мащаб 1:50000 и Нолан видя мрежа от извити пътища и реки, кръстосващи делтата на Иравади, но нищо друго, освен трева и мочурища там, където би трябвало да се намира полосата.

— Откога са тези карти?

— Отпреди пет-шест години — отговори Гонзалес. — Сложих точка на мястото, където според джипиес координатите би трябвало да се вижда твоята постройка.

Хекър се наведе и с червен флумастер начерта с дебела линия полосата, правейки справка с въздушните снимки от Мили. После вдигна маркера, като учител, предупреждаващ учениците си.

— Сега внимание, всички. Продължаваме покрай Писта-1 на север и захождаме обратно откъм запад, много встрани от мястото, където е бил Боб. Паркираме ето тук, поставяме охрана и тръгваме пеша. Травис, искам да заемеш висока позиция със снайперската карабина Mark 20 SCAR. Аз поемам комуникациите и ще те насочвам. Ако не заварим там никого, минаваме под оградата, влизаме и оглеждаме сградата. Но ако има хора, първият ни приоритет е да наблюдаваме. Втората ни задача са доказателствата. Може би снимки в ИЧ 14 14 ИЧ — съкр. от инфрачервен. — Б.пр. , но може би нещо, което можем да вземем. На трето място, трябва да се изнесем оттам, без да ни забележат. В това ще ни помогне нашият стар приятел от полицията майор Зо, който сега командва полицейските сили на провинция Иранади и е базиран в Айнме. Той също идва с нас и ще доведе шест до осем души. Ще се обединим с тях, когато се срещнем на уговореното място. Те ще ни ескортират до полосата и ще разположат пътни заграждения в двата края на подхода. Ако това ще ви успокои, ще носят лека картечница със стойка и хиляда патрона за нея.

Всички се засмяха. Райдър поклати глава и каза:

— Трябваше да се оженя за теб, когато имах възможност.

Хекър се ухили, но погледът му предупреждаваше Райдър да не обрича тази операция с героични изпълнения в стил „тюлени“.

Нолан откри две възможни места, където можеше да се намира хюндаят — и двете бяха, където южният път пресичаше потоци. Гонзалес изчисли приблизителните координати на първото място и ги програмира в друг ръчен джипиес.

— Вземи втората карта — тя е в по-малък мащаб, но все пак показва пътя ти. Момент да отбележа на нея полосата и потоците.

Нолан му благодари.

Слязоха. Колите бяха готови и чакаха. Зея изглеждаше като нинджа с черната си маска и черното си снаряжение. Двамата с Райдър чукнаха юмруци на разминаване.

Нолан не познаваше шофьора на тойотата. Казваше се Дара и беше някъде на двайсет, с високи скули, които издаваха, че племенната му принадлежност не е бирманска. Нолан му даде картата и му показа маркираните места. В замяна получи картата си Amex и разписка за надутата сметка от хотела.

— Ще се кача при теб на мястото на срещата край Айнме. Сам иска да говори с мен по пътя.

Дара кимна и запали двигателя. Дясната седалка беше застлана с разрязан чувал от юта, а по покритието от винил по вътрешната страна на вратата имаше големи размазани нетна от кръв, явно вследствие на опит за почистване. Нолан нямаше представа как ще обясни това на фермера. Надяваше се последната стодоларова банкнота да му помогне.

Райдър се увери, че допълнителните оръжия и екипировка са разделени поравно между двата джипа, и хвърли в тях няколкото си последни хрумвания.