Брадли Уест - Море от лъжи

— Зашеметяващи и димни гранати — обясни в тъмното е глас, в който се долавяше усмивка.

Хекър даде знак за качване по возилата. Нолан и Райдър седнаха на задната седалка. Гонзалес и Зея се качиха във втория джип.

Напуснаха паркинга като призраци с включени само светлините за паркиране. Ако пътуваха безразсъдно бързо, можеше да стигнат в Айнме след два часа.

— Искаш ли да обсъдим нещо? — попита Нолан.

— Не. Ти трябва да поспиш. Но съм любопитен. Тофър/Телър има телефона ти. Няма ли в него лична информация или банкови сметки и не се ли тревожиш, че има достъп до тях?

— Това не е проблем. Телефонът е заключен надеждно. Телър няма да може да прочете нищо от него, освен ако не го даде на АНС за седмица.

— Е, Марк Уотърман има малко свободно време в момента. — Шегата на Райдър ги накара да се усмихнат. Уотърман 15 15 Прототип на този герой на романа, разбира се, е Едуард Сноудън. — Б.пр. беше ИТ специалист на АНС и експерт по сигурността, който се бе превърнал в изобличител, издайник и беглец. В момента се намираше в изгнание в апартамент в Москва благодарение на даденото му от Владимир Путин за една година политическо убежище. Много американци смятаха Уотърман за герой заради разкриването на степента, в която АНС шпионира американските граждани. Но за мнозинството той си беше чиста проба предател.

Хората от УБН прегледаха отново списъка. Оказа се, че са забравили ИЧ обективите в Дъбърн Парк, което правеше цялото им фотографско оборудване безполезно през нощта. Хекър отхвърли предложението да се върнат за оптиката. „Керванът“ пое в нощта и светлините за паркиране останаха единствените включени, докато не се отдалечиха достатъчно от конспиративната квартира.

Райдър разгъна частично най-добрата им карта и огледа различните пътища, свършващи в Писта-1.

— Остави това за после — каза му Хекър. — Хората на Зо познават добре района. Това, което сега е по-важно, е да свалим отпечатъците на Боб.

Думите му разсъниха полузаспалия Нолан.

— Ъ…? Моите отпечатъци? Защо?

— Искам да снемеш отпечатъците си от дръжката на вратата, която Тофър/Телър е отворил, също от капака, около петното от кръв на Кяо. Виждали ще се получи нещо. Ще ни трябват твоите и на Кяо отпечатъци, за да можем да ги отхвърлим. Ако можем да идентифицираме Телър положително, това ще ни е от полза.

— Полза? Полза за какво? Няма договор за екстрадиране между Щатите и Бирма или Тайланд и Бирма. Освен това той самият ми призна, че е Робин Телър. За какво са ни отпечатъците му?

— Само ти знаеш това и само ти го казваш. Ако Матюс прикрива Тофър/Телър, първият въпрос, който ще ми бъде зададен, е къде е доказателството на самоличността. Ако мога да покажа, че Тофър е Телър, това ще накара Лангли и Пентагона да обърнат внимание. Рангун е много далече от американските институции. Няма да повярваш какви дивотии стават тук.

— Да, точно в каквато сме се забъркали и момента — обади се Райдър.

— Чудесно. Точно каквото ми трябваше: почти на петдесет и пет години и вече съм добавен към глобалната база данни на УБИ с пръстови отпечатъци на наркобарони. — Нолан с въздишка взе подаденото му куфарче с всичко необходимо за снемане на пръстови отпечатъци.

— Инструкциите са вътре. Всъщност е елементарно, освен ако не духа вятър — успокои го Хекър. — Постарай се. В най-лошия случай не докосвай нищо, върни се до мястото на срещата и ние ще поемем оттам нататък. Но ако се задава пясъчна буря или иде дъжд, това няма да е добре.

Нолан се събуди, когато колите спряха. Още нямаше четири. Все едно бяха летели по главния път. Усещаше в устата си дъх на мърша, а вратът му се бе схванал в допълнение към болките в ходилата, коленете и краката. Разкъсаните му дрехи също миришеха неприятно. Добави към списъка си за пазаруване стикер за кола с надпис „Стареенето не е за лигльовци“.

Хекър и Райдър скочиха, за да се прегърнат и здрависат със Зо. Той беше впечатляваща гледка: авиаторски „Рей Бан“, жълта тениска с яка, златен часовник и панталони в каки цвят подчертаваха мускулестото му тяло с ръст към метър и седемдесет и пет. Майорът от полицията можеше да бъде бирмански близнак на Райдър, само че е петнайсет години по-възрастен. Хората на Зо не бяха с униформи, а колите изглеждаха частни. Хекър определено щеше да му дължи голяма услуга.

Нолан последва примера на Гонзалес и навлече комбинезон върху дрехите си. После намери тъмно кепе, за да оформи „тоалета“ си. Въздържа се от бронежилетката, ръкавиците и SCAR-а. Дори само висящият на колана му 9-милиметров автоматик го караше да се чувства като симулант. За какво му е „Глок“ на един компютърен експерт? По дяволите, та той още се водеше в отпуск! Цялата сцена му се струваше сюрреалистична. Сега му трябваше пистолет за пейнтбол и да е на купон за пенсиониращи се на о-в Пукет.