Джон Лескроарт - Право на милосърдие

— Страхувам се, че кашуто свърши — промърмори той. — Представа нямам къде изчезна…

— Поканих ги да останат за вечеря — добави Франи.

— Той вече се навечеря — изръмжа Харди и тръгна към хладилника. — Сигурно и бирата ми е изпил.

— Не пия бира — рече Глицки и слезе от плота. — Всъщност, не пия нищо…

— Знаем това, Ейб — усмихна се Франи. — Но не се притеснявай, ние пак си те харесваме…

— Как е възможно да харесваш тип, който ти изяжда всичкото кашу? — изръмжа с престорен гняв Харди, отвори шише светла бира „Сиера Невада“ и се втренчи в приятеля си: — Хайде, казвай какво има!

— Получихме заключението от аутопсията на Сал — докладва Глицки с такъв тон, сякаш изобщо не бяха прекъсвали разговора си по темата. — Помислих, че ще ти е интересно да го чуеш… Мнението на Страут е двусмислено. Не изключва нито самоубийството, нито убийството…

Франи очевидно не хареса тона му, остави чашата с вино на масата и скръсти ръце пред гърдите си:

— За какво убийство става въпрос?

— За едно разследване — промърмори виновно Глицки, уловил укорителния поглед на Харди.

— Негово разследване, а не мое — натъртено добави Харди.

— Странно — недоверчиво го изгледа Франи. — Защо имам чувството, че засяга и теб?

— Не ме засяга. Става въпрос за бащата на един мой клиент. Консултирам го във връзка с наследството.

— И по тази причина Ейб е тук? Едно ченге, което разследва убийства?

Харди отпи глътка бира и сви рамене:

— Обикновено съвпадение, такива в живота колкото щеш… Бащата на моя клиент умря. На пръв поглед се е самоубил, но има съмнения, че някой може да му е помогнал… Нищо общо с клиента ми. Нали така, Ейб?

— Да — отривисто кимна Глицки. — Нищо общо.

— Дано е така — недоверчиво промърмори Франи и отново посегна за чашата си. — Прекрасна демонстрация на солидарност, много съм впечатлена!

— Франи не иска да се занимавам с убийства — поясни Харди.

— И аз си помислих така…

— Според нея двусмисленото заключение на патолога означава убийство.

— Не бих казал, че това мнение е напълно погрешно.

Харди се извърна към жена си, сложи на лицето си най-широката и най-фалшива усмивка, на която беше способен, после попита:

— И така, какво има за вечеря?

Глицки си тръгна.

Оказа се, че за вечеря Франи беше приготвила великолепни пилешки гърди със сос от бяло вино и ризото с ангинари. По време на вечерята разговаряха предимно децата, разменяйки си обичайните тъпи вицове. „Какво е това зелено нещо, което върви заднешком? — Сопол…“ Продължиха в този дух, докато възрастните не им направиха забележка. Но за обсъждане на „двусмисленото заключение на патолога“ така и не остана време.

Сега наближаваше единайсет, децата най-сетне бяха в леглото, а Харди и Франи стояха в центъра на кухнята и оглеждаха остатъците от вечерята и струпаните в умивалника чинии.

Пръв се раздвижи Харди. Пристъпи към умивалника, пусна топлата вода и взе една гъба.

— Тази добродетел ще ми осигури тържествено посрещане в рая — обяви той. — С фанфари и тромпети!

Но Франи не беше в настроение да приветства кухненските добродетели на съпруга си. Отиде в трапезарията и се върна оттам с чиниите от десерта, които тръсна в свободното корито на умивалника. После се облегна на плота и рече:

— Хайде, започвай. Какъв е тоя тайнствен клиент?

— Греъм Русо.

— За пръв път чувам това име от устата ти. Кога ти стана клиент? Голямо ли е наследството му?

— Не, нищо особено — поклати глава Харди. — А клиент ми стана едва тази сутрин…

— Баща му е убит, така ли?

Харди завъртя крана и спря топлата вода.

— Никой не го е обвинил в убийство — рече той. — Ако изобщо се окаже, че е убийство… Само му помагам, Франи. Добро момче, знаем се от „Шамрок“… Страхува се, че ченгетата се опитват да му лепнат нещо.

— Ченгетата, или лично Ейб? Доколкото съм осведомена, Ейб не си пада по подобни неща…

— Не става въпрос за Ейб — поклати глава Харди. — Той вече не разследва, а само придвижва документацията. Става въпрос за един нов инспектор. Може би…

— Това означава, че твоят клиент е заподозрян, така ли?

— Заподозрян е силна дума. Той просто се тревожи, че нещата вървят натам. Има нужда някой да му държи ръката, нищо особено…

Франи отново кръстоса ръце на гърдите, помълча малко, после тръсна глава:

— Нищо особено, но въпреки това началникът на отдел „Убийства“ лично се появява у дома да ти съобщи резултатите от аутопсията!