Джеймс Паттерсон - Невидим

В момента не смея дори да помръдна, да издрънкам с кубчетата лед в чашата с лимонада пред себе си. Не смея дори да дишам.

Гретчън затваря очи и безмълвно поклаща глава — бях разбрала, че това е подходяща реакция за подобна тежка загуба. Толкова съкрушителна, толкова безгранична, за да се опитваш да извлечеш смисъл от нещо тъй безсмислено. Просто поклащаш глава и заплакваш.

— Добре, Еми — промълвява. Дори не забелязвам устните ѝ да помръдват.

Аз също затварям очи и изричам тиха молитва. След това поставям документите пред нея и ѝ подавам химикалка. Благодаря ѝ с дълга, топла прегръдка, която предизвиква сълзи и у двете ни.

Излизам навън, включвам смартфона си и набирам номера на помощник щатския прокурор на окръг Дю Паж, с когото съм разговаряла, мъж на име Фелър.

— Майката на Джоел Суонсън току-що се съгласи за ексхумацията — съобщавам, леко притеснена от ентусиазма в гласа си. Бях посветила последните два дни да убеждавам този Фелър и накрая изтръгнах следното обещание: ако успеете да вземете съгласието на майката за ексхумация, нашият съдебен лекар ще извърши аутопсията.

Приключвам разговора и подхващам още един с прокурора на окръг Шампейн, жена на име Луиз Роуз, която е толкова доволна от обаждането ми, колкото би била от камъни в бъбреците.

— Окръг Дю Паж ще ексхумира Джоел Суонсън за аутопсия — уведомявам я. — А вашият човек Къртис Валънтайн дори не е погребан още.

— Благодарение на теб, Еми — напомня ми тя. — Семейство Валънтайн организираха опело за Къртис вчера — очевидно в затворен ковчег, — но по мое настояване се съгласиха да отложат самото погребение с няколко дни.

— Хайде, Луиз. След като си ги убедила да не полагат трупа в земята, защо не може просто да го преместите от погребалния дом в моргата?

Спирам, разтревожена от безчувствения начин, по който използвам думата „труп“. Сестра ми също беше труп.

Луиз Роуз издава звук от другата страна на телефонната линия, шумна въздишка.

— Някой казвал ли ти е, че си твърде настойчива.

— Случвало се е един-два пъти.

— Ако успея да убедя Съдебна медицина да извършат аутопсията, ще престанеш ли да ми се обаждаш?

Разсмивам се. Приключвам телефонния разговор, спирам колата под наем и стискам юмруци така силно, че се боя да не си счупя някой пръст.

— Най-сетне — прошепвам.

Най-сетне ще има аутопсия — всъщност две, — за да съберем доказателства, та момчетата от Хувър Билдинг да ни предоставят екип, армия, за да заловим това чудовище.

И така, тази вечер имам да ви казвам нещо много важно. Мислех, че ще мога да изчакам, но не мога. При предишната ни среща снощи аз бях в бар на Гранд Айлънд и даваха колежански футболен мач по ESPN Класик на „Кугарс“ от Хюстън отпреди две години. Вероятно си спомняте, че споменах за мъж на име Лутър, Лутър Фигли, който седеше през два стола от мен с жената, която се опитваше да впечатли, истинска красавица на име Тами Дъфи? И така, след края на сеанса ни Лутър започва да бърбори на Тами за невероятната нападателна тактика на Хюстън, наричана „тичай и стреляй“. Лутър звучи като същински професор, какво ти, направо като академик, начетен мъж, докато ѝ обяснява как в „тичай и стреляй“ участват четирима раздалечени по терена рисивъри и куотърбекът, който да хвърли топката при възможност.

Сигурно не ви е трудно да си представите, че доста се изнервих.

Хюстън не прилагаше нападателна тактика „тичай и стреляй“, а „разгърната офанзива“. Има разлика. Всъщност има доста разлики.

Тактиката „тичай и стреляй“ е създадена, за да доведе до максимум опциите за куотърбека, които включват тичане. В типичния случай куотърбекът прави полузавъртане или спринт от място, като атакува ъгъла, което му дава възможност за тичане, ако е необходимо. Рисивърите обикновено сами определят маршрута си въз основа на отбраната, срещу която са изправени. Така че това е много динамично нападение с доста тичане.

(Бележка на редактора: звуци от приглушен мъжки глас, сякаш има нещо в устата и се опитва да пищи.)

Тихо, Лутър. Не говоря на теб. На теб ли мислиш, че говоря? Говоря за теб. Различно е от това да говоря на теб. Разбираш ли, че има разлика, Лутър?

Извинявам се; приятелят ми трябва да поработи върху маниерите си. И така, при „разгърнатата офанзива“ няма никакво вълшебство. Просто разполагаш рисивърите си по цялото поле, за да покрият бранителите и да създадат по-добри проходи за преминаване. Тук не присъства чак такава импровизация.