Джеймс Паттерсон - Невидим

Насилвам се да отворя очи, в началото клепачите ми само леко пърхат, а после го виждам през мъгла.

— Емили Джийн, толкова много те обичам. Обичам те с цялото си сърце. Знаеш, че е така, нали?

— Да… — прошепвам. Нямам сили дори да стисна ръката му.

Той нежно прокарва пръсти по лицето ми.

— Както се разделихме… боях се, че никога няма да мога да ти го кажа. — Той притиска устни в челото ми. — Знаеш, че не мисля всички онези ужасни неща, които ти наговорих, нали?

— Да… — Опитвам се да се усмихна, но не съм сигурна дали се получава.

— Изгуби много кръв, но се справи. Направи го, Еми. Ти я залови. Спомняш ли си какво се случи?

— Да… — Клепачите ми потрепват и се затварят. Не бързам да си припомням онази нощ. Не бързам и да се погледна в огледалото. Въпреки това белезите ще заздравеят. Винаги става така.

— Мога да остана при теб, докато се оправиш — предлага той. — Имам предвид само като приятел. Няма да те притискам. Мога просто да ти помагам, когато имаш нужда. И майка ти е тук. Сега слезе да си вземе нещо за обяд. Тук е, откакто те открихме в бунгалото.

Намествам се и усещам пареща болка от лявата си страна, докосвам превръзката на челото си. Мери Лейни ми е оставила подаръци на раздяла.

Букс потупва ръката ми.

— Трябва да си починеш — казва, — а аз ще повикам лекаря.

— Да…

— Уморена си, Ем. Просто поспи. Ще бъда тук, когато се събудиш.

Той се отдалечава от мен. Едва успявам да отворя очите си.

— Букс — промълвявам със сетни сили.

— Да? Да?

— Ела… по-близо.

— Добре. — Той се навежда към мен.

Устата ми е пресъхнала, а устните ми се напукани. Почти нямам сили да говоря.

— По-близо — успявам да кажа.

Отначало Букс ме поглежда озадачено.

— Добре, миличка. — Навежда се съвсем близо до мен, ухото му почти се допира до устните ми. — Тук съм, Ем.

Само мигове ме делят от блажения сън, силите бързо ме напускат и се навеждам напред, за да бъде чут шепотът ми.

— Да — казвам му.

Специални благодарности на всички, които помогнаха за този роман. Пат Лейнг с опита си на бивш федерален прокурор в Чикаго ми даде съвети и ми помогна да вникна в съдебното производство при случаи на палеж. Дан Колинс, бивш федерален прокурор и настоящ партньор в адвокатска кантора „Дринкър Бидъл & Риит“ в Чикаго даде съвети по малки и големи въпроси, включително и подробности по изискването на съдебни заповеди и профилирането на серийни убийци. И на несравнимата Сали Макданиел-Смит за нейното неуморно внимание към детайла в криминалната патология и палежите — с други думи, за това, че обясни как се убива човек, така че да изглежда като нещастен случай.