Джеймс Паттерсон - Невидим

Разказвам ѝ всичко. Разказвам ѝ колко глупава и несигурна съм била, колко много съм ѝ се възхищавала през годините, колко ми се е искало да заприличам на нея и за моя изненада, това е напълно шокиращо, тя казва, че е изпитвала същото към мен. О, започваме да се смеем. Колко странен може да бъде животът. И двете сме се възхищавали една на друга и сме си завиждали, без да си даваме сметка за това. Смяхме се на ваканциите с надутия чичо Фил, за първия цикъл на Марта и как тя плака по този повод, а аз също плаках, защото ме изпревари и в това. Спомняме си онзи път, когато бяхме на осем и тя стъпи на един пирон в гората зад къщата ни, а Анди Ървин и Дъг Мейсън се сбиха кой да я отнесе у дома, така че накрая аз я преметнах през рамо и я отнесох сама.

Имам чувството, че разговорът ни е безкраен, че няма начало и край, че времето няма значение. Защото сега е винаги.

Често казват, че всичко се случва по определена причина. Решаваме, че това клише е истина в този случай. Стигаме до извода, че ако Марта не беше умряла, убиецът никога нямаше да бъде забелязан, никога нямаше да бъде спрян. Смъртта ѝ е спасила живота на много хора. И ни събра отново.

Положението не е идеално, но ще трябва да го приемем.

Сега поне имаме една друга без земните си ограничения, липса на самочувствие и дребнави разногласия. Върнах си моята сестра.

Завинаги.

Тежкото дишане на оттеглилия се специален агент Харисън Букман изпълва иначе тихата стая. Вратата се отваря със замах и парфюмът на Софи нахлува вътре.

— Знам, че моментът не е подходящ, Букс, но получихме потвърждение от стария треньор по футбол в Алънтаун. Марти Лейни е играл като стартиращ тейлбек в училищния отбор. Забележителен играч. След това той… тоест тя… напуснала училище след десети клас без предупреждение и завършила гимназия в Риджуей.

— Вероятно при навлизането на Марти/Мери в пубертета — казва Букс. — И всичките стероиди на света не могат да променят природата.

— Точно така. Не е вземала участие в спортни занимания, след като се е преместила в Риджуей. Всъщност данните, които имаме, показват, че Марти е водела уединен живот в новото си училище. Просто е посещавала часовете, а после се е прибирала право вкъщи. Никакви извънкласни дейности. Никакви приятели. Това ѝ е позволявало да прикрива по-лесно истинския си пол. После Марти е постъпила в колежа „Пит“, като е останала да живее у дома. Завършила е криминалистика. След като той… искам да кажа тя… завършила, започнала работа в семейния бизнес. Татко я е държал под око през целия ѝ живот.

Букс въздъхва болезнено.

— Този баща е истинско съкровище. Вярно, че и моята майка веднъж ми каза как искала да се родя момиче. Въпреки това не ме е карала цял живот да се преструвам, че съм такъв. Потвърдихме ли всичко за този кретен?

— Да, потвърдихме. Доктор Доналд Лейни бил футболната звезда на гимназията, който контузил коляното си през първата си година в „Пит“ и повече никога не трал. Станал криминален патолог в Алънтаун. Майката на Мери починала при раждането — единствената истина, която ни каза. Когато Мери се преместила в Риджуей, доктор Лейни отворил погребално бюро. Мери работела там заедно с татко си. И познай какво се оказа, че се е случвало в това погребално бюро?

— Не искам да знам — отвръща Букс.

— Било затворено, след като контролните органи получили редица оплаквания, че труповете са били обезобразявани и осакатявани.

— А, това трябва да е била нашата Мери — казва Букс. — Упражнявала е върху трупове онова, което е щяла да прави с живи хора, щом татко умре.

— Да, да. Е, сега може да прави компания на татко си в ада.

Тишина. После Софи добавя с по-тих глас:

— Е, Букс… тук ли смяташ да седиш?

— Разбира се, да. Добре съм, Соф. Скоро ще се чуем. Ако не съм го споменал, страхотна работа свърши по този случай.

— Всъщност го направи. Все пак и двамата сме наясно кой заслужава най-големи похвали за този случай.

В стаята не се чува нищо друго, освен отдалечаващите се стъпки на Софи и течението, когато тя отваря и затваря вратата.

— Да, определено знаем — прошепва задавено Букс.

Отново настъпва тишина.

— О, Еми — промълвява той. — О, Еми. О, Еми, моля те…

Не съм готова, Марта. Още не. Обичам те, момиче, ужасно много ми липсваш, но още не съм приключила тук.

— Еми? — усещам дъха на Букс върху лицето си. Ръката му хваща моята. — О, боже мой, Еми? — повтаря той с разтреперан глас. — Ти си будна.