Джеймс Паттерсон - Невидим

— Не из страната. Предполагаме, че живее някъде в Средния запад, нали така? Ето защо започвам оттам.

Букс стои безмълвен зад мен. Най-накрая се обръщам към него.

— Това е ужасно много работа, Ем. Дори да стесниш границите до Средния запад, трябва да се прегледа цял тон информация. Сега ли възнамеряваш да започнеш? Единайсет часа вечерта е.

— Ще спя, когато умра — отсичам. — Или след като хвана този тип.

Букс продължава да стои облегнат на вратата, докато пиша.

— Какво? — питам.

— Щяхме… щяхме да идем да пийнем по нещо.

Усещам как нещо се преобръща в стомаха ми. Това е нещо различно у Букс. Едно време, когато работеше в Бюрото, в моментите на горещо преследване — при недостига на време и риска от преследването — последното, което нравеше, беше да пие алкохол. Той постоянно беше на ръба, винаги премисляше доказателствата. По някой път, когато още бяхме заедно, той седеше на масата за вечеря срещу мен, но виждах, че е някъде далеч и се опитна да намери път, който да го отведе в главата на злодея, прави предизвикателни предположения, преразглежда ситуацията от нови ъгли, затваря едното око, а след това другото и се мъчи да прецени дали картината изобщо се е променила. Спомням си как веднъж бяхме с Букс в един киносалон и по средата на филма по някаква причина се обърнах към него, а светлината от екрана осветяваше лицето му, но картината се промени и в този момент очите му се ококориха и проблеснаха, а аз бях сигурна, че ако някой можеше да надникне през тези очи, щеше да установи, че те не гледат филма, а постоянно повтарящата се гледка в Аламида, Ню Орлиънс или Тера Хоут.

Сега сме в разгара на преследване, а той иска да излезем на питие. Не е толкова трудно да се забележи откъде идва промяната.

Щяхме да идем да пийнем по нещо. Ние. Но това ние не включва мен. И без значение, че бях започнала да харесвам Дени Сасър, не ми се струваше много вероятно да тръгне да обикаля града в единайсет часа през нощта.

Букс има пълното право на това, напомням си. Той е необвързан мъж, а Софи — необвързана жена.

Ти го заряза. Ти си последният човек на света, който има правото да протестира.

Пък и нямаш ли си работа за вършене? Не си ли дошла тук, за да спреш сериен убиец? Дори и да си единственият човек, който е убеден, че такъв убиец наистина съществува?

— Тогава е редно да отидеш — казвам, без да намалявам скоростта, с която пиша. — Аз ще продължа с това.

— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш? Или мога аз да остана тук…

— Не, няма нужда — казвам. — Понякога ми е по-добре сама, концентрирам се върху работата.

Поне в това бях искрена. По-добре съм сама. Чувствам се по-удобно. Трябва да съм сама. Всичките тези числа и статистически сведения, моделът и кръстосаните данни, това преследване — само от тях имам нужда.

Обръщам се и се заслушвам в стъпките на Букс по покрития с мокет коридор, докато заглъхват напълно. После се връщам обратно към работата си.

Добър ден на всички. Наслаждавам се на хамбургер — не твърде често, разбира се, — и чиния с пържени картофи, докато гледам стар футболен мач по ESPN Класик. Използвам диктофона си като телефон, както винаги на публично място като тази таверна. Нямах намерение да ви изнасям лекция тази вечер, но като гледам този футболен мач, сякаш чувам: подходящ момент за поучения.

Мислех си колко много прилича моето майсторство на това на куотърбека. Знам, знам — представяте си някое от онези момчета с яка челюст от плакатите, някой от типа на Пейтън Манинг или Том Брейди и се питате: какво общо имат те, по дяволите, с художник по убийствата като Греъм?

Всеки може да бъде лош куотърбек, също както всеки може да заколи няколко души, да дръпне спусъка или да държи нечия глава под водата. Но за да бъдеш най-добрият, да достигнеш връхната точка, нужно е себеотдаване, жертви, дисциплина, смирение и подготовка. Трябва да се нараниш, да се скараш на себе си, да се подложиш на самоанализ, да опознаеш слабостите си и в същото време да се опиташ да ги елиминираш. Слабостите, които не могат да се елиминират, трябва да бъдат минимизирани. Нужно е да съставите план, който подчертава силните ви страни и неутрализира недостатъците ви. Изисква се много повече от обикновеното желание за успех. Всеки иска да победи, за бога. Въпреки това само някои от нас имат волята да се подготвят за победа. Трябва да правите неща, които са трудни, неприятни, болезнени.