Джеймс Паттерсон - Невидим

Букс отпива с наслада от бирата си с карамелен цвят. Вероятно не може да се сдържи да не се радва на вниманието. Не го виня. Ако ще напускаш Бюрото, това е подходящ последен случай.

Отпивам от водата си, тъй като не съм в разположение на духа за алкохол, и оставям Букс да се полюбува на славата си за малко. Въпреки че явно не се вълнува много от това, защото забелязвам, че ме поглежда, щом се обръщам към него.

— Еми иска да говорим за нашия случай — обявява той. — Е, откъде да започнем?

— От твоята характеристика — казвам. — Искам да чуя твоя профил на нашия субект.

Букс отпива още веднъж от бирата си и млясва с устни.

— Не мога да го направя — отговаря той за пореден път. Под пореден път имам предвид, че ми казва това всеки ден, откакто го замесих в този случай. Той се обръща към ученичката Софи. — Преди да успеете да създадете надежден профил, очевидно трябва да сте установили извършването…

— … на престъпление — довършвам вместо него. — И все пак, Букс, нека предположим, че това са убийства. Убийства чрез палежи. Какъв е твоят профил? Знам, че имаш такъв.

Той не възразява срещу това и отново се обръща към Софи.

— Създаването на профили е изкуство, не наука — заявява. — Не е като да въведеш фактите в машина и да получиш профил. Необходимо е да се извърши много старателна оценка на местопрестъплението, ако е възможно да се разпитат жертвите. Ние не сме направили нито едно от тези неща. Дори и да бяхме, пак щяхме да бъдем доста далеч.

— И профилът ти на Реджи Трагър ли беше далеч? Фреди Мачетето? — пита Софи или по-скоро гука. Ако се приближи още малко до Букс, и аз ще си намеря някое мачете.

— Всъщност това е доста добър пример, Софи — отвръща той, сякаш е готов да я потупа по главата. Не е сляп. Може да оцени кукленската ѝ красота и да забележи начина, по който го гледа. — Имахме възможността да анализираме местопрестъпленията и жертвите. Бяхме наясно, че не е планирал престъпленията; не влагаше особено внимание или логика при избора на жертвите си; не правеше опит да прикрие или промени по някакъв начин местопрестъплението. Жертвите му бяха жестоко осакатени, подложени на сексуални извращения и обезглавени. Всички бяха бели, малко над двайсетте и с руси коси. Тези неща ни позволиха да изградим профил. Вярвахме, че той е класически случай на дезорганизиран убиец, страдащ от душевно заболяване. Беше бял мъж, около трийсетгодишен. Изпитвал трудности в общуването. Не е имал приятели, не е разговарял със съседите, не е показвал желание за социален контакт. Израснал е в семейство със сурова дисциплина, вероятно наложена от майката. Надали се е радвал на популярност в гимназията. Не е имал значими връзки с жени и по всяка вероятност е бил импотентен. Бил е безработен или се е занимавал с физически труд. Наскоро е преживял нещо травмиращо като уволнение или раздяла с жена. Бил е преследван от фантазии за насилие над жени, които не е можел да контролира. Живеел е приблизително в радиус от два километра и половина от жертвите. Освен това вероятно малкото му име не е било Фреди.

Софи го дарява с широка усмивка. Този Букс е много забавен напоследък.

— Защо мислехте, че живее наблизо? — пита тя.

— Дезорганизираните убийци обикновено не пътуват с кола. Прекалено вглъбени са във фантазиите си. Не са от онези, които избират жертвите си внимателно, шофират дотам, извършват престъплението и се прибират у дома. Не, те действат напълно импулсивно.

— Да, добре. — Софи е хипнотизирана от учителя. — И в кое сбърка?

— Само в едно, носел е оръжието на убийствата със себе си. Повечето дезорганизирани убийци използват каквото имат под ръка; не са способни да се разхождат с оръжието и да планират, готови за нападение. Въпреки това Реджи е носел мачетето си под дългото черно палто и си го е прибирал след всяко убийство. Освен това си е взимал сувенир от всяка жертва. Това не е типично за дезорганизираните убийци, които обикновено просто си тръгват, след като извършат престъплението. Най-необичайното от всичко — продължава Букс е, че последната му жертва не е била никак случайна. Последната му жертва е била жената, която е нападнал преди години, вследствие на което е бил осъден за опит за изнасилване. В този случай определено е планирал. Всъщност точно нещата, които го отличаваха от типичния дезорганизиран убиец, ни помогнаха да го заловим. След нападението над последната жертва проста проверка ни помогна да установим кой е извършил предишното нападение и се оказа, че той живее на няколко пресечки от нея. След като го хванахме, открихме мачетето и всичките му сувенири.