Джеймс Паттерсон - Невидим

Учат ви да не наричате дебел някой, който е дебел, или глупав някой, който е глупав. Не бива така, казваме на децата си. Не казвай истината, ако с това ще нараниш някого. Няма нищо лошо в тези лъжи — дори са полезни.

Трябва да знаете, че не се оплаквам, просто коментирам. Това ми дава друга гледна точка. И ето каква е тя: приемете го! След като всички останали лъжат, по-добре и вие да го правите или ще се озовете срещу течението, залитащи и размахващи ръце. Не искате да се озовете в позиция да залитате и размахвате ръце, нали?

Както можете да си представите, аз съм истински експерт в лъжите. Как иначе успявам да омотая всички тези нищо неподозиращи хора, които ме пускат в живота си, а обикновено и в дома си? Лесно е да се лъже, трудното е да си добър в това. Представям ви „Наръчник на Греъм за лъгане“:

Първо: не лъжете повече, отколкото е нужно. Колкото и време да прекарате с жертвата — независимо дали това са два часа, или две седмици, — ще трябва да се съобразявате с лъжата си. Ако искате да се сближите с мишената, която е пушач, като споделите, че и вие пушите — което, между другото, върши работа, защото съществува негласно братство на консуматорите на тютюн, — тогава е добре да сте готови да палите цигара през няколко часа. Когато използвам тази уловка, обикновено твърдя, че съм бивш пушач и паля не повече от веднъж, колкото да затвърдя връзката си с мишената, като в същото време имам извинение да не го правя отново, ако се наложи да прекарам повече време с нея.

Второ: не добавяйте повече подробности към лъжата, отколкото е нужно. Колкото по-неопределени са лъжите ви, толкова по-голяма свобода си осигурявате.

Нека ви дам пример. Последният тип, Къртис Валънтайн. Открих го лесно, тъй като той ръководи бизнес за уебдизайн от дома си в Шампейн, а има и профил във фейсбук. Използвах две лъжи, за да вляза в къщата му.

Че започвам консултантски бизнес и имам нужда от уебстраница.

Че преди това са ме измамили други хора, които не са свършили работата и са ми отмъкнали парите.

Нямаше как да си уговоря среща с Къртис, ако не се нуждаех от услугите му, затова измислих консултантската фирма. Но обясних, че откривам такава, вместо да кажа, че тя вече функционира, за да не събудя подозрения у Къртис, в случай че потърси фирмата ми в интернет и не открие нищо за нея.

За какво ми беше нужна втората лъжа? По няколко причини. Повечето уебдизайнери изобщо не се срещат с клиентите си; контактуват с тях по телефона или чрез електронната поща. Ако веднъж обаче си станал жертва на измама, логично е да искаш да се запознаеш с човека, който ще работи за теб, за да се увериш, че наистина съществува. Освен това ми даваше основание да не отговарям твърде обстоятелствено на въпроси от сорта: какво точно ще консултирате? Това е последният въпрос, на който искам да отговоря, защото ако кажа, че съм частен детектив или машинен инженер, може да се окаже, че Къртис е дипломиран машинен инженер или най-близкият му приятел, или брат му е детектив и тогава щеше да е нужно да знам нещо за тези две професии. След лъжа номер две можех да се измъкна със следното: предпочитам да не уточнявам, преди да ви наема. Както вече знаете, веднъж изгорях.

Не се впусках в повече лъжи, отколкото ми беше необходимо, като по този начин се ангажирах минимално. След две бири в бара Къртис заговори как може да разшири бизнес потенциала ми, а аз си придавах впечатлен вид, но в същото време и леко резервиран заради предишния си провал, така че в следващия момент той предложи да отидем у тях, за да се запозная лично с работата му.

Имате ли въпроси? Добре. Засега сте свободни. Недейте да се разотивате — съвсем скоро ни чака голяма веселба!

(Край)

Сградата на ФБР на Рузвелт Роуд в Чикаго никога не затваря, тъй като това се отнася и за самото ФБР. И все пак е Денят на труда и работният ден вече е приключил, така че сградата е възможно най-празна. Осмият етаж, където е разположен временният ни щаб, определено е пуст.

Екипът ни от четири човека, напълно убеден (или поне аз), че времето е съществен фактор, е предприел всичко по силите си, за да вървим напред, но пристигнахме в събота, а предстояха три почивни дни и всъщност не сме имали истински работен ден. Въпреки това се опитваме да установим личен контакт, обаждаме се на местни полицаи, окръжни шерифи под всички юрисдикции, в които субектът ни е убивал, и ги караме да изровят досиетата със случайно възникналите пожари, за да ни опишат разположението на леглата, в които са били открити жертвите. В някои от случаите са извършени и разследвания и от застрахователни компании, които обикновено правят повече снимки от полицаите заради факта че парите им са застрашени, така че ще се заема с тях утре, когато е нормален работен ден.