Джеймс Паттерсон - Невидим

Може да се каже, че съм ценител.

Понякога предпочитам парче агнешко със сира. Понякога омар с охладено шабли. Друг път — италиански сандвич с говеждо, чушки и пържени картофки със сол и оцет. Нямам представа какъв ще бъде вкусът ми следващия път. Знам само, че рано или късно стомахът ми ще започне да къркори.

Въпрос: Кой е любимият ви цвят?

Обзалагам се, че според вас любимият ми цвят е червен, не е ли така? Е, близо сте, лилав е. Лилавото е толкова смесен, сложен цвят — съчетава страстта в червеното, тъгата в синьото и покварата в черното. Лилавото не е нито весело, нито тъжно. То е болка и отчаяние, но също и копнеж, горещо желание, бито и насинено, но устремено напред, решено да преодолее, да продължи напред, вместо да се предаде.

Освен това отива на косата ми.

Имаме време за още един въпрос: Защо подпалваш жертвите си?

Ами да видим. Къртис, ти да си подпален от мен?

(Бележка на редактора: чуват се мъжки стонове.)

Не, не си. Сторих доста неща с теб, Къртис, но подпалване не е имало. Недей да страдаш, Къртис — ще те изгоря, след като това свърши. И все пак нашите забавления ще си останат тайна.

Съжалявам за останалите, но това за страдането е малка шегичка само между Къртис и мен. Ако за теб е някаква утеха, Къртис, имаш един от най-красивите мозъци, попадали пред очите ми. Утеха ли е това? Чувстваш ли се утешен? Вероятно ще изпиташ облекчение, ако разкарам това огледало, нали така?

(Край)

Лейтенант Адам Реслър не е особено радостен да ни види. Не че мога да го виня. Преди седмица той беше приключил с този случай, а сега сме дошли да му развалим почивните дни по случай Деня на труда. Старателно колосаната му униформа със сигурност го стяга и спарва в непоносимата августовска сауна, която ме лъхва, щом слизам от джипа „Чероки“ на паркинга пред оперативния офис в Чикаго.

Въпреки това на Реслър униформата му отива. Той е красив, добре сложен, гладко избръснат, челюстта му е точно толкова ъгловата, колкото трябва, и се държи като човек, прекарал доста време в армията. Ако не са струйките пот, които се стичат от идеално сресаната му коса към идеално колосаната му якичка, трудно бих разбрала, че изобщо е забелязал жегата.

— Лейтенант Реслър, предполагам? — обръщам се към него и се старая да звуча свежа, хладнокръвна и уверена, докато косата ми започва да залепва по врата и челото. Той изсумтява с акцента си, без да ми подаде ръка.

Дени слиза посърнал от колата си и се присъединява към Букс, Софи и мен на тротоара. Представям ги лаконично. Реслър бърза да подаде ръка на Букс, заподозрял, че той е шефът — и всъщност е прав за това, но той не го знае, така че това си е истински сексизъм, макар моментът никак да не е подходящ да давам израз на феминистката си страна. Той оглежда Дени Сасър с изражение, което казва: вие да не се майтапите с мен? Дени има вид на размекнат сладолед във фунийка, но започвам да подозирам, че зад хлътналите му очи се крие повече от онова, което е показал до момента. Реслър очевидно е силно впечатлен от Софи, с което не прави изключение сред хетеросексуалните живи мъже.

— Госпожице Докъри — започва Реслър, — както ви казах по телефона, този пожар определено не е възникнал вследствие на палеж. Не виждам защо трябва да оглеждате местопрестъплението. Ако ни кажете какво точно търсите, убеден съм, че бихме могли да приключим с това.

— Вече ни оказахте голяма помощ, лейтенант — отговарям. — Просто трябва да поогледаме. Това е всичко.

Хвърля ми кръвнишки поглед, след което рязко се обръща и се отправя към къщата. Предполагам, че не е бил много щастлив, когато са му наредили да се погрижи за ФБР следобед.

Спирам за миг, за да огледам първия и последен собствен дом на Джоел Суонсън. Скромна двуетажна самостоятелна градска къща с тухлена фасада и кръгли колони в горния край на циментовите стъпала, водещи към входа. Нова е. Целият квартал е сравнително нов, с млади, крехки дръвчета и морави от тревни чимове, по които още си личат ръбовете на отделните парчета. Част от прозорците са покрити с шперплат, а електричеството очевидно е прекъснато, но като че ли няма други следи от опустошението преди седмица.

С изключение на миризмата.

Изгорял катран, разтопена пластмаса и приглушеният намек за още нещо трудно определимо, но категорично с химически произход, примесено с изненадващо приятната миризма на влажно овъглено дърво, напомняща лагерен огън през есента.