Джеймс Паттерсон - Невидим

— Мисля, че защото живее в Средния запад — отговарям. — Намесва се останалата част от живота му — работа, приятели, с каквото там се занимава. По време на пътуванията си се измъква и върши престъпленията си. Но у дома? Трябва да ходи на работа. Има семейство и приятели.

— Освен това трябва да е по-внимателен — отбелязва Букс. — Ако убива близо до дома си, шансът да бъде заловен е по-голям. По-сериозното застраховане предполага повече прекарано време между жертвите.

— Точно така — съгласявам се. — Забележете, че всички убийства, които е извършил в Средния запад, са под различна юрисдикция на правоохранителните служби. Различни градове, различни окръзи. Старае се да не извършва едно и също убийство два пъти в границите на една юрисдикция от страх, че хората могат да ги приемат като свързани, а не случайни пожари.

— Ти спомена, че жертвите винаги са откривани на мястото, където е възникнат пожарът — намесва се Дени Сасър. — Има ли причина субектът да върши това?

— Разбира се — отговарям. — Мястото на възникването е онова, на което пожарът гори най-дълго, а по тази причина и най-силно. Там пораженията са най-сериозни. Вероятността доказателствата да бъдат заличени е най-голяма.

— О! Значи, мислиш, че за него пожарът е просто средство да унищожи доказателствата.

— Да. Каквото и да прави с жертвите, той се старае да не го открием. Не иска да бъдат извършени аутопсии. Иска да се увери, че няма…

Сещам се за Марта и гърлото ми се стяга.

— … че няма да остане труп, на който да се прави аутопсия — довършва Софи.

Кимвам, неспособна да говоря. Още си спомням виковете на майка ми пред собственика на погребалното бюро, пред детектива от полицията и пред всеки, готов да я чуе: „Не мога ли поне да погреба детенцето си? Не мога ли поне да ѝ осигуря прилично християнско погребение?“.

Прочиствам си гърлото. Букс не беше сгрешил за рисковете от разследване на престъпление срещу близък човек. Не искам да ставам пример за това.

— Значи, пожарът е вторично действие — коментира Дени Сасър. — Не пали пожари, за да изпита определена тръпка. Прикрива престъпления. Това ли казваш?

Отново се прокашлям.

— Точно това казвам. А и заниманието му, каквото и да е то, отнема време. Ето защо търси хора, които живеят сами. За да може да спечели надмощие и да прекара известно време с тях. След като приключи, той ги измъчва в спалнята им. Наясно е, че в наши дни пожарникарите могат да пристигнат до минути след пламването на пожара. Не го е грижа дали ще успеят да спасят останалата част от къщата. Жертвата обаче ще бъде овъглена, преди да са дошли.

Всички обмислят това. Не съм сигурна, че съм убедила някого в съществуването на убиеца, но поне съм накарала всички да повярват, че имаме основателна причина да продължим разследването.

— И откъде ще започнем? — пита Дени Сасър.

— Ще започнем от мястото, където живее — казвам. — Това е някъде в Средния запад. Ако трябва да се обзаложа, бих се спряла на Ветровития град. Така че всички си стегнете багажа! Отиваме в Чикаго.

Е, предполагам, че мога да броя това за отделен сеанс. Минава полунощ и вече официално е четвъртък. Какъв ден беше само, ще се съгласите, нали?

Не? Нищо? Е, приятели, тъй като съм в добро настроение, ще отговоря на въпросите в пощенската си чанта.

Ще ми се наистина да имах пощенска чанта, защото вярвам, че имате много въпроси към мен. Ще се опитате да отговорите на голяма част от тях според информацията от тези записи, да четете между редовете, да анализирате избора ми на думи, тона ми и какво ли не още, но ще ви дойде добре, ако отговоря на част от обичайно задаваните въпроси.

Ето защо от време на време ще ви изпреварвам и ще отгатвам какви биха били питанията, за да ви отговоря. Този епизод носи името „Пощенската чанта на Греъм“. Пуснете музикална тема, моля. Какво има? Казват ми, че не разполагаме с музикална тема. Съжалявам, ще трябва да поработя по това.

Въпрос: Как избирате жертвите си?

Най-лесният отговор, който мога да ви дам, е, че следвам вдъхновението си. В различни моменти ме вдъхновяват различни неща, ето защо и жертвите ми са различни. Не бихте очаквали Бетовен да напише една и съща симфония два пъти, нали така? Или пък Толстой да повтори някои от романите си?

Понякога аз ги търся, друг път те идват при мен. Понякога се налага да импровизирам набързо с търсенето си, а в други случаи нужното просто се появява пред мен и се разнася под носа ми като екзотичен парфюм.