Джеймс Паттерсон - Невидим

— Разбира се, Дени. Всъщност ти току-що изрази мнението на петдесет и пет различни следователи, като всеки от тях е стигал до извода за случайно възникнал инцидент. Ако става въпрос само за един инцидент, вероятно е възможно — особено след като са открили на очевидно място така наречената причина за пожара, която нашият субект винаги им осигурява. Примиряват се с лесния отговор, вместо да се поддават на теории за някакъв дяволски заговор. Ала ние не обсъждаме един нещастен случай. Гледаме на това в национален план и виждаме петдесет и четири инцидента в период от една година. Аз го определям като модел.

Привлякла съм вниманието на всички в залата. Не съм много добра в тълкуването на изражения, но ми се струва, че преминах през първоначалното препятствие с тях; засега може никой да не е убеден, но все пак още съм на терена.

— Но нека вникнем още малко по-дълбоко — продължавам. — Нека тръгнем от четиримесечен период, който започва преди година — някъде около Деня на труда миналата година, — и да броим до края на годината или по-точно втори януари. Обърнете внимание на червените звездички на картата. Те представляват трийсетте и два пожара, възникнали през този четиримесечен период. Забележете, че тези пожари са пръснати във всички краища на страната, но не и в Средния запад. Тези трийсет и два пожара са убили трийсет и двама души.

Последният пожар от периода, този от втори януари, беше в Пеория, Аризона. Още си спомням телефонното обаждане на мама, паниката в гласа ѝ, неспособността ѝ дори да изрече думите. „Марта — повтаряше тя — Марта е… сестра ти е…“ Бяха ми необходими повече от пет минути, да я накарам да довърши изречението, въпреки че след няколко опита аз самата започнах да изпадам в паника, тъй като започваше да се изяснява, че предстои да поднесе възможно най-лошата новина. „Какво е станало с Марта, мамо?“, проплаках аз, коленете ми омекнаха, а земята под мен сякаш се разтвори. Какво е станало с Марта?

— Това означава, че е имало трийсет и два пожара в продължение на четири месеца — включва се Букс, за да ми помогне да премина през това, усетил, че споменът се е отключил в мен. Кимвам му с благодарност и отново се концентрирам.

— Точно така — продължавам аз, — това прави приблизително два пожара седмично. Както можете да видите на картата, пожарите са разделени в две групи от по два. Два в Калифорния — Пиедмонт и Новато — през една и съща седмица на септември. Два в Минесота — Едина и Сейнт Клауд — в една и съща седмица през октомври. Това означава, че нашият субект е пътешествал. Пътувал е от Деня на труда до Нова година. Защо — не ми е известно.

Поне всички ме слушат с внимание. Прелестната Софи дори си води бележки и се оказва, че владее стенография или най-малкото някакви драскулки.

— Следва вторият период — от началото на тази година до днес — казвам. — Това е моментът, в който започваме да научаваме повече за нашия субект.

— Вторият етап от изстъпления на нашия субект — казвам — е с продължителност около осем месеца, от януари тази година до момента. Това са сините звездички на картата. През този период имаме двайсет и два пожара и точно двайсет и две жертви. По един починал при пожар. Доста прецизно, не сте ли съгласни?

Дени Сасър и Софи Таламас кимат. Букс също кима усърдно, макар вече да е чувал увлекателната ми история. Кретена седи безучастно и не показва никакви признаци на умствена дейност.

Очертавам кръг около сините звездички с показалката си.

— И все пак през втория период нашият субект не се е проявил като такъв пътешественик, не е ли така?

Букс клати глава.

— Всичките двайсет и два пожара са в района на Средния запад.

— Точно така. Илинойс, Уисконсин, Айова, Индиана, Мисури и Кентъки. И това води началото си от средата на януари до миналата седмица в Лайл, Илинойс. Това означава почти осем месеца и само двайсет и два палежа. Вместо темпото от два седмично той се е ограничил до два месечно. Защо?

Гледам ги като учителка, която изпитва учениците си.

Те не отговарят, затова аз го правя вместо тях.

— Отделя повече време, за да избира жертвите си — заявявам.

Отново никой не отговаря. Притеснявам се, че може задаването и отговарянето на въпросите да им се струва дразнещо, но на тях всъщност като че ли им харесва. Всички в тази стая поне отчасти са постъпили в правоохранителните служби, защото обичат да разрешават загадки.

— И защо прави това? — за пръв път от самото начало взима участие Кретена. Не знам дали да го приема като добър, или лош знак.