Джеймс Паттерсон - Невидим

А аз вярвам, че нашият субект е много внимателен. Не оставя след себе си нищо, което би могло да събуди каквито и да били подозрения, избира жертви, които по никакъв начин не са свързани с него, а на всичкото отгоре предоставя на разследващите лесно обяснение на тепсия. Какво биха избрали разследващите? Винаги лесното обяснение.

Дени, който внимателно е слушал монолога ми, кима чинно, но виждам, че още не съм го спечелила.

— Госпожице Докъри… — заговаря той.

— Наричай ме Еми. — Щом Софи може да фамилиарничи с Букс, Дени има същото право по отношение на мен. Това някак не ми изглежда като изравняване на резултата. Букс получава Барби от Малибу, а аз — дядка.

— Еми, трябва да обмислим и възможността лесният отговор да е верният — заявява Дени. — Ако има нещо, което съм научил през тези трийсет години работа, това е, че най-простият отговор обикновено е правилният. Караш ни да повярваме, че наоколо вилнее виртуозен подпалвач, след като не съществуват улики за палеж.

Това е разбираемо. Точно по тази причина нашият подпалвач е толкова добър в това, което прави, доказателството, че е толкова добър подпалвач, се крие в липсата на улики за палеж.

— Не разполагам с всички отговори — признавам. — Нужни са ни аутопсии, съдебномедицински анализи от местопрестъпленията, разпити на свидетели, всичко.

— Нямаме ресурс за подобно нещо — отсича Кретена.

— Тогава трябва да убедим местните да го направят вместо нас.

— На какво основание? — пита Дени Сасър. — Просто не виждам доказателства.

— Нито пък аз — приглася Кретена.

Обръщам се към Букс, а той бързо ми кимва.

— Покажи им — окуражава ме той.

Поставям голяма карта на Съединените щати на статив в края на конферентната маса. Из цялата страна съм разположила звездички на местата, където са възниквали пожарите. Общо петдесет и четири — трийсет и две от тях червени, двайсет и две сини.

— Това са петдесет и четири пожара — казвам, — петдесет и четири пожара, в основни линии възникнали от Деня на труда миналата година до днес. Това означава период от една година. Както сами виждате, пожарите са пламвали из цялата страна — от Калифорния до Ню Йорк, от Тексас до Минесота, от щата Вашингтон до самия край на Флорида. Петдесет и четири пожара, всичките обявени за случайно възникнали. Петдесет и четири жертви.

В стаята цари тишина. Смъртта всява респект дори и в служителите на правоохранителните органи, та макар според тях да съм на тотално грешен път с теорията си — петдесет и четири при всички положения е голяма цифра, много мъртви хора, и няма място за подсмихване и остроумни забележки.

— Мисля, че тези петдесет и четири пожара са свързани. Кое ги различава от стотиците, ако не и хиляди други битови пожари, случващи се редовно из цялата страна? Различни са, защото имат четири общи белега. Първо, класифицирани са като случайни. Второ, винаги има една-единствена жертва. Трето, при всеки от тези пожари жертвата е открита на мястото, където е възникнал пожарът — с други думи, жертвата е открита мъртва в стаята, в която е започнал пожарът. И четвърто, въпросната стая, в която е започнал пожарът, винаги е спалнята.

— И това е нещо необичайно? — пита Дени Сасър.

— Много — отвръщам. — Пожарите обикновено не започват от спалните. Най-голяма част от пожарите започват от кухнята. Други възникват вследствие на повреда в газопровода в мазетата или пералните помещения. Трети тръгват от местата, където жиците на електричеството са в близост до източници на топлина, зад стереоуредби и други подобни. Но в спални? Всъщност това е доста необичайно.

Дени не възразява на това.

— Не съм запознат със скорошните статистики.

Усмихвам му се.

— А аз — да. И все пак, без значение в коя стая е възникнал пожарът, повечето хора не умират от огъня. Те не хукват към огъня. Онова, което се случва обикновено при смърт, причинена от пожар, е, че той започва в някоя част на къщата, докато хората спят — кухнята, пералното помещение, — и се разпространява. Ако има загинали, то това обичайно се дължи на вдишване на дима, когато пътят им за бягство е блокиран. Обикновено не ги намират овъглени в леглата им. При всички тези петдесет и четири случая жертвата е загинала в същата стая, в която е установено, че е възникнал пожарът, а в голяма част от тези случаи те са били открити легнали в леглата си или съвсем близо до тях.

— И все пак е възможно това да е случайно — казва Дени.