Джеймс Паттерсон - Невидим

Трето: в къщата е имало алармена инсталация, но тя не е била включена по времето на пожара.

Четвърто: имало е един отворен прозорец в стаята срещу тази на Джоел. Температурата в един и половина през нощта на датата на пожара е била 27,7 градуса, а климатикът ѝ е бил включен. Климатикът е работел, а е оставила отворен прозорец.

Пето: не открихме други свещи в къщата. Явно Джоел не е използвала свещи често.

Шесто: несчупените прозорци са съвсем малко зацапани от дима, както и останалите стъклени повърхности, а обгарянията сочат за бързо лумнал огън с висока температура. Подобни признаци са характерни за огън, при който е използвана запалителна течност. Въпреки това не открихме следи от запалителна течност нито на мястото на възникване на пожара, нито другаде.

Седмо: „триъгълникът на огъня“. За да гори огън, нужни са кислород, гориво и топлина. Из стаята имаше разпръснати книги, голяма част от тях отворени, както и други хартии. Това е гориво. Свещта е била оставена запалена на бюрото, твърде близо до завесата — това е топлината. Прозорецът в отсрещната стая е бил оставен отворен, това е кислородът. И не само кислород, но и пътят, по който въздухът да бъде засмукан от този прозорец, разположен на стената право срещу вратата — а това е точното местонахождение на тялото на госпожица Суонсън в леглото. Огънят гори най-силно там, където става течение, тъй че тялото на госпожица Суонсън е било на мястото, където огънят е бил най-горещ, и е било почти унищожено за сравнително кратък период от време, включително кожата, мастния слой и голяма част от мускулите.

Осмо: отрядът по палежи в окръг Дю Паж не е бил извикан. Този пожар е бил обявен за случайно възникнал от следователите и не е бил проявен по-нататъшен интерес към случая. Няма да бъде извършена аутопсия, ако ние не успеем да убедим някого, че има причина за това. Или ако не се заемем с разследването.

Девето: има още петдесет и три пожара, при които се наблюдават почти същите характеристики. С ограничените си през последните няколко месеца възможности нямаше как да определя положението на леглата във всяка от останалите петдесет и три спални, но събрах информация за осемнайсет от тях. И то е… съвсем… същото.

Поглеждам към Букс, пронизвам го с поглед, за да разбере: включително и в тази в Пеория.

Софи заговаря.

— Струва ми се, че подреждането на мебелите на всички тези хора по един и същи начин точно преди да умрат чрез изгаряне е основание за извършване на аутопсии. Не сте ли съгласни?

Може би все пак Софи не е толкова лоша. Бих я харесала още повече, ако напълнееше с петнайсет кила и се сдобиеше с акне.

— Тогава ще започнем точно оттук — казва Букс. — Да разберем разположението на леглата в спалните. Да довършим работата, което Еми е започнала.

Кимвам към Букс.

— Времето ни притиска, хора — припомням. — Само след два дни е Денят на труда. Ако нашият субект спазва определена схема, това означава, че се готви за път. Отново ще започне да убива по двама души седмично.

Добър вечер, ученици. Тази вечер няма да отговарям на въпроси от публиката. Искам да ви разкажа нещо за лъжите, ключовата съставка в портфолиото на всеки самоуважаващ се човек на изкуството. Лъжите са очарователни, тъй като излагат на показ парадоксите в нашето общество.

Какво е лъжата? Това е изкривяване на действителността, представено като действителност. Твърдим, че това е нещо лошо. Учим децата да не лъжат. Дори изпращаме хора в затвора за лъжи. Въпреки това сме заобиколени от лъжи и през половината време дори не се опитваме да ги прикриваме.

Телевизионната реклама с веселото семейство, което възторжено се тъпче с пържени картофки и хамбургери, а физиономиите им изразяват любов и умиление? Всички знаем, че това са актьори, на които е платено да се преструват на забавно и любящо семейство. Те не се забавляват. Вероятно е трябвало да заснемат сцената поне двайсет пъти, уморени и раздразнени са и последното, което искат да правят, е да продължават да се тъпчат с картофки. Ами дебелите апетитни хамбургери — същите ли са като онези, които ви поднасят, когато отидете в закусвалня? В това няма нищо истинско и ние го знаем, но не ни е грижа.

Жените носят дрехи, които прикриват недостатъците им. Мъжете гълтат коремите си, когато същите тези жени минават покрай тях. Служителите скриват пасианса на екрана на компютъра си, когато шефът се зададе. Лъжи, лъжи, лъжи.