Том Грейс - Зловеща паяжина

— Знаеш ли какво е това?

— Нямам представа.

— Това е твоето семе, или поне много близко приближение до него, изработено от мен. Когато полицията направи ДНК тест, това ще докаже, че си правил секс със Зара.

— Как си го направила?

— Ти ми даде суровия материал, когато проникна в лабораторията в Ню Джърси. Направих я от ДНК-то в потта ти.

Килкъни наклони глава назад и се издърпа рязко към високата табла. Силният удар с чело разби дървената пречка. Той издърпа горната ѝ половина от таблата. Назъбеният ѝ край остави кървава резка от челото до носа му.

Килкъни запрати счупената пречка през стаята, като замахна с окованите си ръце над главата на Мартино. Епруветката падна от ръцете на Доминик и се строши на пода. Мартино заби нокти в бузите му. Килкъни изкриви лице от болка и стегна ръце около главата ѝ.

— Лесно ще ти счупя врата, а тогава ще намерят теб с бедната Зара. Кажи ми, когато си готова да преговаряш.

Мартино отдръпна ръцете си от лицето му.

— Не си и помисляй за ножа. Ще бъдеш мъртва, преди да имаш възможност да го използваш. Comprenez-vous?

Мартино кимна.

— Добре. Сега искам да се обърнеш, така че да гледаш към краката ми.

Килкъни плъзна ръцете си около гърлото ѝ и отблъсна главата ѝ от гърдите си. Мартино се обърна и застана с гръб към него.

— Развържи глезените ми — заповяда Килкъни.

Мартино развърза въжетата и Килкъни уви крака около кръста ѝ.

— Какво остана сега? А, Доминик? — въздъхна Килкъни. — Белезниците. Предполагам, че ключът е някъде в теб.

Килкъни стисна краката си и стегна хватката около корема на Мартино.

— Чантичката — промълви тя. — Ключът е в чантичката на Зара.

— Да го намерим тогава.

Той я побутна да слезе от леглото, после я заведе до чантичката, която лежеше на пода.

— Сега ще се наведем бавно. Искам да вдигнеш чантичката и да изсипеш съдържанието ѝ на пода.

Мартино го направи и вдигна ръце, така че Килкъни да може да ги вижда.

— Много добре, Доминик. Виждаш ли ключ някъде долу?

Мартино погледна към пода.

— Да.

— Вдигни го много бавно.

Мартино протегна ръка и вдигна ключа.

— Сега отключи белезниците.

Тя опипа за ключалката на гривната на дясната ръка на Килкъни. Напъха ключа, завъртя го и тя се отвори. Отключи и тази на другата му китка.

— Задръж ключа в дясната си ръка и вземи белезниците в лявата.

Мартино се подчини.

— Сега ще се изправим. Готова ли си?

— Да.

Килкъни се изправи и тя го последва. Той хвана лявата ѝ ръка и я изви зад гърба ѝ, взе белезниците и стегна здраво едната гривна около китката ѝ.

— Струва ми се, каза, че си падаш по грубите изпълнения — каза Килкъни. — Сложи другата си ръка между краката.

Килкъни се пресегна отзад между краката на Мартино, сграбчи дясната ѝ ръка и я дръпна. После дръпна лявата ѝ ръка надолу и затвори другата гривна около дясната ѝ китка. Мартино се изправи, доколкото можа. Роклята ѝ беше набръчкана от белезниците, които се притискаха в слабините ѝ.

— Така, сега май ще можеш да си поиграеш единствено със самата себе си, макар че е най-добре да внимаваш, все пак е метал. Което ми напомня… — Килкъни се пресегна между бедрата ѝ и издърпа ключа от дясната ѝ ръка. — Съжалявам за неудобството. Обзалагам се, че ти се иска да си беше сложила някакво бельо днес.

Той вдигна дрехите си и се облече, като остави само якето и вратовръзката. Вдигна шала на Мартино; тъканта беше мека и лека.

— Това шатуш ли е? — попита Килкъни.

Жената кимна.

— Скъп?

— Много.

— Ако си спомням правилно — каза Килкъни, като оглеждаше шала, — това се прави от застрашен вид антилопа — а е застрашен, защото хора като теб носят такива шалове. — Той изтри кръвта от челото си с шала. — Това би трябвало да ми донесе доживотно членство в най-голямата природозащитна организация.

Килкъни хвърли шатуша до крака на леглото, издърпа ножа от матрака и го хвърли встрани. После вдигна тялото на Зара и внимателно я положи на леглото. Оправи дрехите ѝ и я зави със скъпия шал на Мартино.

— Съжалявам, че те забъркаха в това — каза Килкъни на мъртвото момиче. — Лек път.

— Какво правиш? Тя е мъртва.

— Вярно е — отговори Килкъни. — Но не заслужаваше това, което си ѝ сторила. Надявам се, че колата ти е наблизо? Иначе ще изглеждаш доста глупаво, ако тръгнеш така по улиците на Париж.

— В гаража нагоре по улицата. Ключовете са в чантичката ми.

Килкъни я пребърка и намери ключовете, мобилен телефон и черен цилиндричен спрей. Вдигна го към лицето на Мартино.