Том Грейс - Зловеща паяжина

— Идва на себе си.

— Събуди се — заповяда отново гласът.

Килкъни разпозна в мъжа, който го будеше — един от нападателите на летището. Той се отдръпна и друг мъж, облечен в смокинг, придружен от жена в черна рокля и шатуш 10 10 Шал, изплетен от косми на тибетска антилопа. Изключително рядък и скъп. — Б.пр. , пристъпи към вратата.

— Добре дошли в Париж, господин Килкъни. Аз съм Шарл Лафит. А това е д-р Доминик Мартино.

— Надявам се, ще ме извините, ако не стана.

— Разбира се — отговори Лафит. — Исках само да ви благодаря, че дойдохте тук. Така ми спестихте доста главоболия.

— Как по-точно? — попита Килкъни.

— Аз искам „ЮДжийн“, а вие ще ми я продадете.

— Как не.

— О, извинете ме. Сигурно използвам неправилното време. Ние вече договорихме условията на продажбата, които са доста щедри предвид скорошната девалвация на компанията.

— Вие сте луд.

— По-рано днес вие подписахте писмено заявление, с което поехте ангажимента да прехвърлите собствеността на „ЮДжийн“ на „Виеложик“. Сделката, разбира се, ще се извърши формално, след като Осуалд Иймс бъде признат за виновен за убийство и изпратен в затвора. Това беше целта на вашето пътуване до Париж.

— Странно, не си спомням да съм подписвал нещо днес.

— Не се учудвам — каза Лафит самодоволно. — Моят екип за връзки с обществеността ще даде изявление пред електронните агенции утре, за да съобщи новината.

— Заедно с моя некролог предполагам.

— Съвсем вярно.

— Защо откраднахте сондата „Пикел“? Нямало е как да знаете дали сме намерили нещо ценно в езерото Восток.

— Това беше пресметнат риск.

— Ами убийствата на Лойд Сътън и Фей Олсън също ли бяха пресметнат риск?

— Не — отговори Лафит. — Сътън беше склонен да преговаря, но Иймс отказа. Не ми остави избор.

— Можехте просто да се откажете.

— Не и аз. Благодарение на навременната ви визита сега съм съвсем близо до това да се сдобия с „ЮДжийн“.

— Но защо? Какво целите? — попита Килкъни.

— Безсмъртие.

— Шегувате се.

— Страхувам се, че не — намеси се Мартино. — Макар че в краткосрочен план ще се задоволим с добро здраве и дълголетие.

— И как сондата „Пикел“ и „ЮДжийн“ се вписват във вашето търсене на безсмъртието?

— Предполагам, че сте запознат с теорията за еволюцията? — попита Лафит.

— Да.

— Оцеляват най-приспособимите. Организмите, които оцеляват в екстремни условия, успяват, защото са по-приспособими от останалите. Животът в езерото Восток е успял да се запази в пълна изолация в продължение на милиони години. Средата там предлага екстремни температури — от вледеняващ студ до изгаряща жега, огромно налягане и изключително бедно съдържание на кислород.

— Разбирам уникалността на езерото Восток — каза Килкъни. — Но какво ви кара да смятате, че някакъв микроб ще ви разкрие тайната на вечния живот?

— Може да ме научи как е оцелял — отговори Лафит.

— ДНК е в основата на всяко живо същество на тази планета — обясни Мартино — и всеки вид има своите слабости и предимства. Има един процент разлика между ДНК-то на мишката и на човека. В генома на мишките са закодирани феноменални възможности за възстановяване — раните им заздравяват много по-бързо, отколкото при човека. Но плащат за това с ускорен метаболизъм и по-къс живот. Какво знаете за рака?

— Знам, че не искам да го имам — отговори Килкъни.

— Като болест, бих се съгласила, но като организъм ракът има на какво да ни научи. Телата ни остаряват, защото клетките ни се възпроизвеждат само определен брой поколения, после спират. При рака не е така. Всяко поколение е същото като предишното. Ако останалите клетки в човешкото тяло можеха да усвоят тази способност, никога нямаше да остаряваме.

— Значи смятате да режете и сглобявате ДНК, като избирате само най-добрите парчета?

— Грубо казано — каза Лафит, — но вярно по същество. Най-големият проблем е времето, нужно за декодирането на генома.

— И тук е ролята на „ЮДжийн“ — подхвърли Килкъни.

— Да. Технологията на „ЮДжийн“ ще позволи на Доминик и на останалите от изследователския ми екип да правят разбор на генома много по-бързо. Можех да направя Иймс богат човек, но той ми отказа. C’est la vie.

— Трябва да разберете, че като ме убиете, няма да постигнете нищо. Американското правителство е наясно какво е станало в Антарктида, а също и че „Виеложик“ е отговорна за това.

— Нека ме дадат под съд. Нямат доказателства. Публично, вашето правителство все още твърди, че самолетната катастрофа е злополука. Да кажат нещо различно сега, без доказателства, би било много злепоставящо. А колкото до Иймс, има повече от достатъчно доказателства, за да го осъдят.