Том Грейс - Зловеща паяжина

След като Дюрок и хората му си тръгнаха, Мартино заключи вратата на апартамента и бавно се приближи до леглото. Не откъсваше очи от стройното мускулесто тяло на Килкъни. Приседна до него и прокара пръсти през червените косъмчета по гърдите му. Тялото на Лафит беше голо като на бебе, докато другият ѝ любовник беше силно окосмен. Също като при Дюрок, и по кожата на Килкъни имаше много белези, които тя проследи с пръсти.

Сърцето на пленника биеше бавно под ръката ѝ, тялото му спеше изкуствен сън. Тя бръкна в чантичката си и извади нож с дървена дръжка и пакет ароматни соли. Извади увитите в хартия кристали и ги поднесе към носа на Килкъни. Той се сгърчи, сякаш ударен от електрически шок.

— Какво, по… — извика той и се опита да приседне, но откри, че не може да повдигне тялото си на повече от няколко сантиметра над изтърбушения матрак.

— Bon soir, cheri — изчурулика Мартино, като му се усмихваше сладко, — не се опитвай да станеш.

Килкъни усети, че ръката ѝ се плъзга по гърдите му. Погледна надолу и видя, че е гол.

— Наистина не си падам по садомазохизма.

— Жалко, това е прекрасен начин да увеличиш възбудата. Нека ти покажа.

Тя се изправи, събу обувките си и бавно свали роклята си. Не носеше нищо отдолу, а тялото ѝ беше гладко и обезкосмено. Изви се като котка над него, гърдите ѝ се отъркаха в неговите. Облиза врата и брадичката му, преди да го целуне грубо по устните. Килкъни усети как зъбите ѝ се впиват в плътта му и как езикът ѝ изследва стиснатите му устни. Мартино ухапа устната му силно и от раната се стече топла солена кръв.

— Защо правиш това? — попита я той студено.

Мартино седна, изпъна ръце към тавана и се надвеси над него.

— Защото мога и защото искам всичко да изглежда колкото се може по-реално. В тази стая полицията ще намери всички необходими доказателства, за да обясни нещастните обстоятелства около твоята смърт.

— Какво искаш да кажеш?

— След като си се срещнал с Шарл, си решил да отпразнуваш споразумението си с него с посещение до Монмартър — много характерно за туристите хрумване. Докато си се мотал там, си срещнал млада жена — Зара, струва ми се, — която те е довела тук за малко парижко забавление. — Мартино размаха пръст към него. — Ах, ти, лошо момче.

— Никой, който ме познава, няма да повярва, че съм наел проститутка.

Мартино се засмя.

— Ти си здрав млад мъж, сам в Париж, сключил си успешна бизнес сделка. Изкушенията могат да бъдат неустоими.

— Устоявал съм на подобни изкушения из пристанища по целия свят. Какво би могло да ме промени сега?

— Личният ти характер е без значение, когато говорят фактите. Тялото ти ще бъде намерено тук заедно с мъртвата проститутка. Направил си злощастния избор да тръгнеш с момиче, което освен това е пристрастена наркоманка, а има опасна форма на хероин, която се разпространява из Европа напоследък. В породена от наркотиците психоза тя те е наръгала до смърт, после е инжектирала смъртоносна доза в тялото си. Истинска трагедия.

— Като Фей Олсън и Лойд Сътън?

Мартино се намръщи, но после се усмихна.

— Точно така, но стига сме водили този разговор. Имам работа за вършене. За да бъде сцената наистина убедителна, трябва да правиш секс, преди да умреш. Тъй като бедната Зара явно не е в състояние, ще трябва сама да свърша това.

— Предполагам, че си изцяло отдадена на работата си — и телом, и духом. Точно като Зара.

Мартино го удари през лицето.

— Всъщност не — извини се Килкъни. — Само телом, защото ти нямаш душа.

Мартино вдигна ножа и го сложи на гърдите му, върхът му сочеше към брадичката на Нолън.

— Дари ме с удоволствие и ти обещавам, че смъртта ти ще бъде много бърза.

— Съжалявам, просто не си мой тип.

— Какво? Не харесваш ли жени? — Мартино отърка слабините си в него в опит да го възбуди.

— Предпочитам жени, които са топлокръвни.

Ядосана, тя грабна ножа, вдигна ръка и замахна. Острието нанесе плитка рана отстрани на гърдите на Килкъни и потъна в матрака. Мартино се отдръпна, изправи се и облече роклята си. Килкъни размърда краката си и откри малка хлабавина във въжетата, които стягаха глезените му.

— Въпреки липсата ти на интерес направих повече от достатъчно, за да изглежда, че си бил с жена. Макар че се лиши от голямо прощално удоволствие.

Килкъни уви ръцете си около пречката и се опита да я завърти. Тя леко помръдна.

— Не изглежда чак толкова голямо, ако си на моето място.

Мартино се усмихна доволно, после взе чантичката си и извади епруветка и нещо, което приличаше на малък изкуствен осеменител. Тя задържа епруветката близо до лицето му и попита: