Том Грейс - Зловеща паяжина

— Почти перфектно — каза Килкъни.

— Достатъчно близко до съвършенството, струва ми се.

— Всъщност сигурно нямаше да водим този разговор в момента, ако Дюрок не беше толкова алчен и не бе поставил акциите ни в къса позиция.

Лафит се вгледа ядосано в Килкъни.

— Какво?

— Дюрок притежава холдингова компания на Каймановите острови, наречена „Понт Ньоф“. С нейна помощ е поставил акциите на „ЮДжийн“ в къса позиция точно преди убийствата и е прибрал малко над двадесет милиона долара. Това ме доведе до „Виеложик“.

Лафит почервеня от гняв.

— Идиот — просъска той.

— Кучето ви май се е изплъзнало от каишката.

— Това не те засяга — изръмжа Лафит. — Разполагам с пробите от езерото Восток, Иймс ще бъде осъден и „ЮДжийн“ ще бъде моя. Сбогом, мосю Килкъни.

Докато Лафит и Мартино се отдалечаваха, мъжът, който го беше събудил, се появи отново и го напръска с упойващия спрей. Още веднъж всичко потъна в мрак.

— Всички да си сложат ръкавиците — нареди Дюрок.

Мъжете си сложиха латексови ръкавици и извлякоха Килкъни от микробуса. Понесоха го след Дюрок и Мартино към първия етаж на стара тухлена жилищна сграда в долнопробната част на Монмартър. Нисковатови крушки едва осветяваха разбития коридор. Проскубана котка изсъска и изкуцука встрани от тях. Мястото вонеше на развалена храна, пот и урина.

— Сложете го на леглото — заповяда Дюрок, докато отключваше вратата на някакъв апартамент.

Стените и подът на едностайното жилище без прозорци бяха отвратително мръсни. Стаите като тази бяха незаконни, тъй като бяха вредни за здравето, но такава беше и работата на хората, които ги наемаха. Олющени парчета боя от стените и тавана покриваха пода като гнойни струпеи, заедно с други отпадъци и отломки.

Имаше двойно легло с прости, овехтели дървени табли, които бяха изпъстрени с изгаряния от цигари и издълбани инициали. Мръсни чаршафи покриваха разпадащия се матрак, чийто център отдавна се беше сринал в правоъгълен кратер. Мъжете, които носеха Килкъни, хвърлиха тялото му отгоре и матракът потъна още малко. Няколко хлебарки побягнаха към сенките.

В ъгъла, близо до леглото, една жена седеше безжизнено на пода. Главата ѝ беше извърната към стената, празният ѝ поглед беше вперен в разпадащия се гипсов таван. Кичур сплъстена коса висеше над очите ѝ, а яркият грим не можеше да скрие бледнината на кожата. Малкото дрехи, които носеше — златисто прилепнало горнище и черна еластична минипола — бяха смачкани и навити на корема, откривайки гърдите и гениталиите ѝ. По ръцете и краката ѝ личаха убождания от игли. Малка капка кръв се процеждаше от миниатюрна дупчица в ръката ѝ — мястото на последната инжекция. На пода до нея лежеше спринцовка.

— Съблечете го и завържете ръцете и краката му за рамката на леглото — нареди Мартино.

Докато мъжете сваляха дрехите на Килкъни, Дюрок извади пистолета си и дръпна предпазителя.

— Нервен ли си? — попита го Мартино.

— Предпазлив — поправи я Дюрок. — Доста от хората ми са мъртви или ранени заради тоя тук. Не бива да го подценяваме.

— Той каза на Лафит за твоите борсови спекулации — съобщи Мартино с нежен гласец.

— Merde. А той как го прие? — попита Дюрок.

— Не остана доволен.

Мартино и Дюрок гледаха как двамата мъже събличат Килкъни. Мартино се наслаждаваше на голотата му, а Дюрок търсеше някакъв признак, че идва в съзнание. Тя сгъна дрехите на Килкъни на дървения стол, за да изглежда, че ги е съблякъл сам, после сложи портфейла с парите, кредитните карти и шофьорската му книжка в ръчната чанта на проститутката.

Двамата мъже закопчаха с белезници китките на Килкъни около централната пречка на таблата, после завързаха глезените му, като увиха краищата на въжетата около другата табла. Дюрок провери възлите, остана доволен и прибра пистолета си.

— Мисля, че мога да се справя оттук нататък — каза Мартино, като гледаше изваяното тяло на Килкъни.

— Сигурна ли си? — попита Дюрок.

— Ревнуваш, нали? — засмя се тя. — Съмнър, скъпи мой, няма защо да се страхуваш от мъртвец. Върни се в имението и ме остави да си свърша работата. Както и в Ан Арбър, и тук има някои неща, които трябва да свърша, за да направя сцената достоверна за полицията. Както и да е, ти не трябва ли да се занимаеш с онази азиатка?

— Да, макар че в нейния случай тялото няма да бъде намерено.

— Тогава върви. Ще се срещнем в замъка след няколко часа. Ще се оправя.