Том Грейс - Зловеща паяжина

— Искам го жив, ако е възможно.

Килкъни замахна с ръчната си чанта и я запрати към двамата вляво.

Чантата се удари в главата на единия и той залитна назад. Нолън пусна куфарчето си и се приготви да се отбранява. Друг от мъжете се приближи и Килкъни заби изпънатата си длан в гърлото му. Ударът беше толкова силен, че с върховете на пръстите си Килкъни усети трахеята му. Очите на мъжа се изцъклиха и той започна да се дави. Килкъни го блъсна и се обърна да посрещне другите двама.

Като се концентрира върху един от мъжете, Килкъни изстреля два ритника в бърза последователност — един в слабините, а другия в главата — и го просна на тротоара. Другият запази хладнокръвие и Килкъни скъси дистанцията, като се опитваше да намери подходящ ъгъл за атака и да се изплъзне от клещите, в които беше попаднал. Мъжът обаче блокира атаката и Килкъни забеляза, че поглежда някъде над него.

Завъртя се мигновено и видя друг от нападателите да замахва към него с палка. Отклони удара с лявата си ръка, сграбчи дървената палка, точно над ръцете на нападателя и я изви рязко назад. Върхът ѝ счупи носа на мъжа и му изби няколко зъба.

Струя от някаква миризлива течност плисна Килкъни в лицето. Тротоарът се люшна под краката му. Главата му затуптя и всичко се завъртя лудо. Сякаш беше във варел, който се търкаля по склона на стръмна планина. Падна върху паважа в безсъзнание. Двама от хората на Дюрок го завързаха и го вкараха в микробуса.

— Закарайте го в гаража — нареди Дюрок и погледна неодобрително тримата мъже, които Килкъни беше пребил — само единият беше в съзнание. — А тези заведете при нашия лекар.

Еври, Франция

Вечерта се беше спуснала над малкото градче на брега на Сена и по улиците имаше съвсем малко хора. Тао огледа всичко около сградата, първо с кола, после пеша — търсеше някакъв знак, че лабораторията на Мартино се наблюдава. Не забеляза нищо.

Мартино сама си определяше кога ще работи и програмата ѝ беше непредсказуема. Това представляваше проблем за Тао, която трябваше да проникне в лабораторията ѝ. Удал Уокър обаче беше премахнал тази пречка, когато ѝ съобщи, че тази вечер Мартино и Лафит ще бъдат на вечеря в британското посолство.

Тао се беше уговорила с Килкъни, преди той да тръгне от Щатите, да се срещнат извън Еври в седем часа. Когато той не дойде на срещата, Тао тръгна към резервното място за среща, близо до лабораторията. Погледна часовника си — Килкъни закъсняваше, а възможността за проникване намаляваше.

„Сега или никога“, рече си тя. Беше решена да действа сама.

Докато вървеше по алеята, тя си сложи хирургически ръкавици. Стигна до задната врата и набра кода за достъп, който беше научила, докато шпионираше Мартино. Влезе и внимателно изкачи стълбите, шумът от стъпките ѝ се заглушаваше от тънките гумени подметки. Когато стигна площадката, Тао видя широка черна метална врата и рамка, вградена в каменната стена. Ключалките бяха изцяло механични и тя ги преодоля за по-малко от трийсет секунди.

Влезе в празна стая. В дъното ѝ видя друга метална врата. На стената до нея имаше квадратен стъклен панел — скенер на длани. Удал Уокър я беше снабдил и със схема на охранителната система на лабораторията на Мартино, което ѝ позволи да се подготви за това устройство.

Тао се приближи близо до скенера и издиша към него. Влагата на дъха ѝ замъгли стъклото и разкри мазния отпечатък от женска длан. Тао смъкна раницата си и извади някакво черно устройство, около двайсет и пет сантиметра широко и осем дебело. Натисна бутона отстрани на уреда и от ъглите в горната му част се подадоха четири хидравлични крачета. Между тях имаше тъмна стъклена плоча. Тао нагласи внимателно устройството срещу стената, така че крачетата да паснат в ъглите на скенера.

Натисна втори бутон и крачетата бавно започнаха да се прибират, като избутваха лицевата част на устройството към скенера. Когато разстоянието между двете стъклени плочи стана по-малко от милиметър, от устройството се излъчи ярка светлина. Сканираше отпечатъка от женската длан.

Чу се приглушено изщракване, когато крачетата се прибраха още повече и двете стъклени плочи се докоснаха. Мигновено скенерът се обля в бяла светлина и затърси очертанията на човешка длан. Като използва информацията, събрана от отпечатъка на стъклото, устройството на Тао изпрати холографска проекция на ръката на Мартино към сензорите на скенера и отключи вратата.