Том Грейс - Зловеща паяжина

— Точно това мисля да направя.

Мартино се вгледа в мастиленочерните очи на Дюрок, после притисна устните си в неговите. Езикът ѝ трескаво се стрелкаше в устата му. Ханшът ѝ се притисна към него и започна да се движи в ритъм със свиването на дланите му върху задника ѝ.

Ръцете ѝ се плъзнаха по предницата на памучната риза без яка, залепнала за гърдите на Дюрок като втора кожа. Тя сръчно разкопча колана му, разтвори панталоните му и мушна ръката си вътре. Започна да целува и оближе бузата му, като се придвижваше към ухото.

— Както винаги — прошепна тя съвсем тихо, — носиш прекалено много дрехи.

Съблякоха се един друг, без да мърдат от мястото си. Тя го прегърна през раменете и се притисна към него. Той отново сграбчи задника ѝ и докато я повдигаше, тя уви крака около тялото му и сключи стъпалата си зад гърба му.

Дюрок остана изправен с леко разкрачени крака, а нейните се притискаха към хълбоците му и го придърпваха в тялото ѝ. Дюрок се бореше да запази равновесие — мускулите му се напрегнаха, екстазът наближаваше.

Телата и на двамата лъснаха от пот. Когато Мартино усети, че тялото му се сковава, бавно изви гърба си назад. Вярваше, че той няма да я изпусне, но същевременно изпитваше възбуда от мисълта, че би могъл да го направи. Застена и отърка таза си в неговия, на което той отвърна със силно стискане на задника ѝ. Дюрок задържа дъха си, после издиша рязко, неспособен да се сдържа повече.

Мартино се притисна към Дюрок, докато силата му отслабваше. После бавно разтвори краката си и той нежно я положи на пода.

— Душ? — предложи тя тихо.

— Oui — отговори той, дишането му постепенно се нормализираше.

Влязоха под душа и отново правиха любов, преди да отмият сапуна от телата си.

— Впечатлена съм — каза Мартино, като подаде на Дюрок пухкав хавлиен халат.

— Много ми липсваше. Аз липсвах ли ти?

— Всеки път, когато правех любов с него, ти ми липсваше.

— Тогава защо го правеше? — попита Дюрок.

Мартино се засмя, докато обличаше робата си.

— Бизнес, разбира се. Той също го знае. Ти, скъпи мой, си за удоволствие.

Дюрок я прегърна и целуна влажната ѝ шия.

— Може би, но той не е единственият с пари.

— За какво говориш?

— За бъдещето. Знам кои са лекарите, при които ходи. Шарл няма да живее вечно и съм сигурен, че ние с теб няма да бъдем споменати в завещанието му.

Мартино се отдръпна и завърза здраво робата си.

— Съмнър, какво си направил?

— Спечелих скромно състояние на пазара наскоро. Не може да се сравни с огромното богатство на Шарл, но е достатъчно да живеем комфортно до края на дните си.

— „ЮДжийн“?

— Да.

— Ах, ти, идиот такъв! Бях с Шарл вчера. Той откри, че много акции на „ЮДжийн“ са били продадени преди убийствата. Много е любопитен по въпроса.

— Няма да открие нищо, което да ме свързва със сделките — каза Дюрок уверено.

— Откъде си толкова сигурен? Ако заподозре нещо, ще го изтълкува като предателство.

— Вярвай ми, Доминик. Скоро само ти и аз ще знаем за това, а никой от нас няма да му каже.

22 март

Париж

След изписването от болницата Килкъни хвана първия полет за Париж. Той редовно поддържаше връзка с Тао, която събираше разузнавателната информация, необходима за предприемането на следващия им ход. Самолетът му кацна на „Шарл дьо Гол“ късно следобед. Килкъни носеше само ръчна чанта и куфарче, така че стигна на митницата преди другите пътници. Паспортът, който Тао му беше уредила, изглеждаше доста овехтял и служителят на митницата му хвърли само бегъл поглед, подпечата го и му го върна.

След като влезе в главния терминал, Килкъни започна да се разхожда небрежно, искаше да разбере дали го следят. Мина през няколко магазинчета, отиде до тоалетната, купи си вестник. След като се мота двадесетина минути и не забеляза нищо подозрително, той се отправи към изхода.

Когато излезе през автоматичните врати, той чу вой на полицейска сирена. Воят се усили и Килкъни се огледа за източника му. Забеляза черен полицейски микробус, който летеше към терминала, следван плътно от сив седан. Микробусът спря до тротоара, вратите му се отвориха и петима мъже, облечени в черните униформи на специалните части, изскочиха навън. Килкъни се отдръпна встрани от пътя на мъжете, които се насочиха към вратите на терминала. Но те се разделиха на две групи — трима минаха от едната му страна, а двама от другата. Дюрок излезе от седана и нареди: