Том Грейс - Зловеща паяжина

Когато Шанз-елизе се вля в Плас де ла Конкорд, колата се потопи в морето от коли по площада.

— Можете да ме оставите тук — каза Тао.

Таксито свърна покрай Рю дьо Риволи. Право пред тях се издигаше внушителната сграда на американското посолство, увенчана с два каменни белоглави орела. Шофьорът измъкна куфара на Тао от багажника и тя му плати, пресече улицата и представи документите си на портала на посолството.

Беше заведена до малка, лишена от прозорци заседателна зала, където ѝ предложиха чаша кафе. Няколко минути по-късно в стаята влезе висок, слаб мъж с тъмнокестенява коса, облечен в морскосин раиран костюм.

— Госпожице Тао — каза той провлачено. — Аз съм Удал Уокър, шефът на подразделението на ЦРУ тук, в Париж.

Той го произнесе „Пари“ с удължени гласни.

— Обзалагам се, че това не го признавате често публично — отвърна Тао и му подаде ръка.

Уокър се усмихна.

— Не, госпожо. Официално аз съм просто бюрократ от данъчните служби, така че хората обикновено се стремят да ме отбягват. Цялата ни операция тук е под прикритието на одиторски екип.

— Успяхте ли да намерите информацията, която ви поисках?

— Навън е прекрасен пролетен ден — каза Уокър. — Нека се поразходим.

Тао остави куфара си в заседателната зала и придружи Уокър навън до Рю дьо Боаси-д’Англез. Пресякоха улицата и продължиха по Рю дьо Риволи, като подминаха мястото, където шофьорът на таксито я беше оставил. Стотици хора изпълваха тротоарите пред тях, тъй като улицата минаваше покрай Тюйлери по посока на Лувъра и бе отрупана с ресторанти и магазини.

— Виждате ли онзи обелиск там? — попита Уокър.

— Да — отговори Тао.

— Донесен е от храма в Луксор, подарък от египетския вицекрал за краля на Франция. — Уокър спря на ъгъла, където Рю Роял се пресичаше с Рю дьо Риволи.

— Точно сега се намираме до „Отел Крийон“ — скъп е, но си заслужава цената. Сградата от другата страна — тази, която изглежда точно като хотела — е централата на „Виеложик“. Кабинетът на Лафит е на третия етаж. Най-вероятно той е там сега. Пристигна вчера с „Конкорд“. Заедно с Мартино.

Тао хвърли поглед към прозорците, после през Плас де ла Конкорд към Сена и Рив Гош отвъд.

— Има добър изглед.

— За сто милиона франка би трябвало. Сделката, с която Лафит купи тази сграда от френския флот, все още е плод на обсъждания и клюки. До кабинета му има апартамент, който той използва, когато работи до късно. През останалото време живее в замъка си близо до Верньой-сюр-Арв, малко над сто километра западно от Париж. Замъкът е на триста години — с много земя, коне и доста добра охрана.

— „Серберус Секюрите“?

— Да.

— Ами Мартино?

— Тя има апартамент в града и лаборатория в Еври. Всички подробности, които ви интересуват, са в кабинета ми. Просто ми хрумна, че бихте желали да хвърлите бърз поглед на седалището на „Виеложик“, след като са ни съседи. Предполагам, ще се върнете по-късно, за да огледате. След като се настаните.

Тао кимна и попита:

— А къде ще се настаня?

— Всичко е уредено — отговори Уокър. — Имаме апартамент, в който ще можете да работите, кола — всичко на фалшивата ви самоличност — и оборудването, което поискахте, съгласно заповедите на директора ще ви осигурим всякаква логистична подкрепа.

— Благодаря — отговори Тао. Беше се загледала в обелиска, опитваше се да си спомни нещо, нещо, което беше прочела преди години. — Плас де ла Революсион.

— Моля? — попита Уокър, едва я чуваше през шумотевицата на движението.

— Името на това място, или поне така е било наричано за кратко преди неколкостотин години. — Тао посочи към обелиска. — Там революционерите са издигали гилотината си и са раздавали правосъдие. Екзекутирали са две хиляди и осемстотин души; по площада имало толкова кръв, че добитъкът отказвал да премине оттук.

— Ужасна история.

— Революциите, при които една форма на тирания измества друга, никога не са мирни. И мога да ви уверя, от личен опит, че едно тиранично революционно правителство се поддържа с чести кървави жертвоприношения. В известен смисъл е иронично, че Лафит е решил главното седалище на компанията му да бъде точно тук.

— Защо мислите така?

— „Виеложик“ е на предната линия на научната революция, изцяло обвързана с въпросите за живота и смъртта, а Лафит притежава всички черти на тиранин.

20 март,

Еври, Франция

Доминик Мартино паркира своето беемве зад ненатрапващата се двуетажна тухлена къща и влезе през една необозначена врата. Сградата бе построена през петдесетте години на деветнадесети век като пекарна. „Виеложик“ я бяха купили преди шест години и преустроиха долния етаж в магазин за сувенири, а горния в лична лаборатория за изследвания на Мартино.