Том Грейс - Зловеща паяжина

Париж

Като провери финансовите новини в интернет, Шарл Лафит установи, че пазарната стойност на „ЮДжийн“ все още е около десет долара на акция — изключително ниска за многообещаваща биотехнологична компания. След първоначалния срив на акциите пазарът се беше успокоил и брокерите бяха избрали изчаквателен подход към компанията. Бъдещето на „ЮДжийн“ зависеше от изхода на предстоящия процес срещу Иймс.

Спадането на цената на акциите беше превърнало „ЮДжийн“ от скъпа придобивка в изгодна сделка и слуховете за интереса на Лафит към компанията само задържаха цената да не падне още повече. Другият що-годе стабилизиращ фактор бяха разработките на Иймс и Сътън. От своя страна, Лафит не беше направил нищо, за да оправдае слуховете за неизбежно поглъщане, макар че чрез отдела за връзки с обществеността на „Виеложик“ пусна изявление, което отричаше тези спекулации като празни брътвежи. Но все пак пазарът отбеляза, че, от друга страна, той не е продал нито една от акциите си от „ЮДжийн“.

„Времето още не е дошло — помисли си Лафит, докато четеше поредното мнение на анализатор за възможна смяна на собствеността на компанията. — Но скоро ще настъпи.“

Лафит повика графиките на „ЮДжийн“ от първоначалния публичен търг насам. Беше купил своите акции рано и петпроцентовият му дял му беше помогнал да удвои цената им в деня на откриването. От чисто инвестиционна гледна точка „ЮДжийн“ му се беше отплащала добре до самия крах, който беше заличил всичките му дивиденти, както и печалбите от инвестициите му.

Като премина от цената на акциите към търгуваните количества, Лафит отбеляза първоначалното издигане, когато „ЮДжийн“ за първи път се бе появила на пазара. След това количествата спадаха постепенно до февруари, когато отново имаше покачване. Лафит се вгледа в издигането на кривата, която отразяваше паническото разпродаване на акциите на компанията, но забеляза, че всичко започва няколко дни преди убийствата. Като провери цената на акциите през този ден, той установи, че тя е леко занижена. Само по себе си, малкото спадане в цената на акциите беше в нормите на колебанията на пазара, но в съчетание с увеличеното количество търгувани акции то означаваше, че някой беше продавал целенасочено.

— Защо си толкова замислен, Шарл? — попита Мартино, докато влизаше в кабинета му.

— Съвпадение, струва ми се, но доста озадачаващо.

Мартино седна на ръба на украсеното с резба бюро, свали едната си обувка и пъхна стъпалото си в скута на Лафит.

— О, и какво е то?

— „ЮДжийн“. Много техни акции са сменили притежателя си в дните преди убийствата — каза Лафит, като масажираше крака ѝ. — Хората са продавали.

— Това необичайно ли е?

— Не съм сигурен. Или е случайност, или някой, който е знаел какво ще се случи, се е възползвал от ситуацията. Но това е невъзможно, нали, любов моя?

Мартино усети ръката на Лафит да се движи нагоре по прасеца ѝ и да се свива около добре оформения мускул.

— Разбира се. Как би могъл някой да знае за убийствата, преди те да се случат?

— Точно това имах предвид.

21 март

Париж

След като паркира беемвето си в затворения гараж, Мартино влезе в сградата „Пиер дьо Тай“ в осми район, прибра пощата си и се изкачи по витото стълбище към апартамента си на четвъртия етаж. Сградата беше на Авеню Монтен, в един от най-скъпите квартали в Париж и само на няколко пресечки от седалището на „Виеложик“.

През рамо Мартино носеше плетена торба с покупките, които беше направила за вечеря. Ключовете ѝ подрънкваха в ръката ѝ, докато тя се приближаваше към високата врата на апартамента. Пъхна ключа в ключалката и го завъртя, но се оказа, че вратата е отключена.

„Странно — помисли си. — Сигурна съм, че заключих тази сутрин.“

Открехна предпазливо вратата. Светлините в голямата стая бяха включени и се чуваше нежна музика.

— Шарл? — провикна се Мартино.

— Страхувам се, че не е той, Доминик — отговори Дюрок, който се появи от терасата.

— Какво правиш тук? Къде е Шарл?

— В замъка си.

— Не трябва ли да се грижиш за сигурността му?

— Хората ми нямат нужда от бавачка — заяви Дюрок самоуверено, тръгна към нея и хвърли коженото си яке на канапето. — Взех си свободна вечер.

— И реши, че ще я прекараш тук — процеди Мартино с презрение. — С мен?

Дюрок спря само на няколко сантиметра от нея. Тя не помръдна. Той я прегърна и плъзна ръце към задника ѝ, като мачкаше силно плътта ѝ. Чантата ѝ се свлече от рамото ѝ и падна на мраморния под.