Том Грейс - Зловеща паяжина

— Да не си мръднала — каза той, извади ключа от стартера и отвори вратата.

— Надявам се да те хванат, Килкъни — процеди Мартино с нисък и изпълнен със злоба глас. — Тогава ще ти отрежа топките и ще те накарам да ги изядеш, преди да умреш.

— И ти ще ми липсваш.

Докато Килкъни се отдалечаваше от беемвето, Мартино чу как автоматичните ключалки на колата да изщракват. Очите ѝ не преставаха да следят силуета на Нолън, който бързо потъваше в мрака. Когато се увери, че е изчезнал, тя се размърда. Прехвърли цялата си тежест на лявото коляно и се облегна в наклонената кожена облегалка. Усети как кръвообращението на крака ѝ се възстановява и острото пробождане на хиляди малки иглички замени безчувствеността.

Пое си дълбоко въздух няколко пъти, после вдигна свития си десен крак нагоре и го изпъна към мястото на шофьора. Постепенно жиленето премина. Тя стегна добре оформените мускули на бедрото и прасеца, после бавно сгъна крака си към себе си. Бедрото опря в гърдите ѝ, а коляното ѝ застина точно под брадичката ѝ.

Левият ѝ крак се разтрепери от усилието да удържа цялото ѝ тяло. Тя сви крака си силно в коляното, докато стъпалото ѝ не опря в задника ѝ. Пое си дълбоко дъх и внимателно прокара окованите си китки около стъпалото. Когато белезниците минаха под пръстите на крака ѝ, тя издиша с облекчение.

Обърна се напред и се отпусна на седалката. И двата ѝ крака горяха от усукванията. Изчака кръвообращението ѝ да се възстанови съвсем и отвори вратата. Вдигна непохватно лаптопа от пода на колата, притисна го към гърдите си и се затича към замъка.

Земите в имението на Лафит бяха обрасли с буйни храсти и клонести стари дървета — стволовете на някои от тях бяха над четири фута в диаметър и се издигаха на стотина фута височина. Килкъни се възползва максимално от прикритието, което природата му предлагаше, като притичваше бързо от едно скривалище към друго.

Скрит в мрака, той се приближи до редицата сервизни помещения. Прозорците на едната постройка светеха и той предположи, че това е къщата на охраната. Декоративна лампа до вратата хвърляше мъждива светлина по покритите с бръшлян стени и чакълестата пътека.

Той извърна очи от ярко осветените прозорци, в опит да запази зрението си пригодено към тъмнината до мига, в който щеше да е готов да атакува. Когато се приближи към къщата, дочу музика. Отначало чу само басите, после долови мелодията — електронна денс музика.

С крайчеца на окото си забеляза някакво движение. Вгледа се и видя Мартино — някак беше успяла да се освободи от неудобната поза и сега тичаше към замъка. Прецени, че няма начин да я хване, преди тя да стигне целта си, което означаваше, че му оставаше твърде малко време за действие, преди да завият алармите.

Докато той притичваше да се скрие зад едно дърво, един от пазачите излезе от постройката и тръгна към джипа. Като видя Килкъни, той моментално посегна към пистолета си. Но Килкъни го изпревари и стреля. Двата куршума уцелиха пазача точно над дясното око.

— Шарл, Съмнър! Аз съм Доминик, пуснете ме! — изкрещя тя. — Побързайте!

Наложи ѝ се да блъска по тежката дървена врата близо минута, преди един от пазачите най-накрая да ѝ отвори. Мартино се втурна вътре и докуцука до Лафит. Все още трепереше. Спъна се, изпусна лаптопа на пода и пластмасовият му корпус изхрущя.

— Доминик, какво е станало? — изуми се Лафит.

— Килкъни е тук — обяви тя задъхано.

— Какво? — изкрещя Дюрок вбесен. — Нали трябваше да го убиеш?

— Изплъзна ми се и ме плени.

— Как? Когато си тръгнах, той беше в безсъзнание.

— Аз го събудих — призна си Мартино. — След всички неприятности, които ни причини, исках да гледам очите му, докато умира. Но той се освободи.

— Maudite vache 11 11 Maudite vache (фр.) — тъпа крава. — Б.пр. ! — изкрещя Дюрок.

— Успокой се, Съмнър — нареди Лафит и се обърна към пазача. — Махни ѝ белезниците.

После той заведе Мартино и останалите в кабинета си. Там завариха Удал Уокър, който отпиваше с наслада бърбън от кристална чаша. Лафит наля на Мартино малко коняк и ѝ каза нежно:

— Кажи сега, Доминик, къде е Килкъни?

— Насочи се към къщата на охраната. Дошъл е за жената.

Килкъни притича до вратата на къщата, отвори я с ритник и нахлу в голяма стая с кухненски бокс. Държеше пистолета на височината на гърдите си. Дулото следваше погледа му, който обхождаше стаята в търсене на противник. Не откри никого. Музиката все още кънтеше. Килкъни влезе в съседната стая и видя комуникационно оборудване и бюро с видеомонитори. Един от тях показваше Мартино пред входната врата на замъка. Той тръгна по коридора и откри тоалетната и склада за оръжие на охраната. За съжаление обаче имаше цифрова клавиатура, която контролираше магнитните ключалки на стоманената врата при помещението с боеприпасите и оръжията.