Том Грейс - Зловеща паяжина

Килкъни се опря на стената до последната врата. Завъртя се, изрита вратата и я разби. Разхвърчаха се трески и вратата отхвръкна навътре, като се блъсна в измазаната стена. Килкъни скочи напред, като търсеше цел.

— Нолън, внимавай! — извика Тао, прегракналият ѝ глас едва се долавяше през силната музика.

С крайчеца на окото си Килкъни видя неясно движение и се обърна. Един дървен стол се стовари върху предмишниците и китките му. Ръцете му се отпуснаха надолу от силния удар, а един от краката на стола закачи глока и го изби от пръстите му. Пистолетът се плъзна по пода и изчезна под леглото, върху което Тао лежеше гола и окована.

Мъжът, който го беше цапардосал със стола, бе вдясно от него и беше гол. Килкъни го изрита светкавично в главата, изтегли рязко крака си и стовари още един ритник на същото място, като прокара петата си със силен натиск през лицето му. Пазачът политна назад — счупеният му нос беше изкривен и сякаш бе прилепнал към бузата му. От окървавените му устни паднаха няколко счупени зъба.

Килкъни хвана стола за краката и притисна с него голия пазач към стената. Облегалката се строши заедно с няколко от ребрата на мъжа, а върховете на счупените пречки потънаха в тялото му. Пазачът изрева, пресегна се и сграбчи Килкъни за гърлото. А той натисна по-силно стола и вкара острите пречки още по-надълбоко в тялото му, като го принуди да отслаби хватката. Без да прекратява натиска, Килкъни се освободи от захвата на пазача, а после заби пръсти в очите му.

Изтръгна очните ябълки, тънките им еклери се разкъсаха и пихтиестите топчици на стъкловидното тяло се хлъзнаха по пръстите му. Мъжът се дръпна назад инстинктивно, но нямаше къде да отстъпи. Главата му се блъсна в стената с тъп звук, а пръстите на Килкъни продължаваха да потъват в орбитите. Последното съзнателно усещане на пазача бе как пръстите на Килкъни се впиват в лепкавата каша на мозъка му.

Инстинктите за самосъхранение се задействаха и пазачът се замята бясно за около минута, като издаваше нечленоразделни звуци, докато тялото му най-накрая застина неподвижно. Килкъни извади пръстите си от очите му и го остави да падне. На пода, близо до тялото на пазача, уредбата продължаваше да тътне в монотонния танцувален ритъм. Килкъни издърпа щепсела от контакта и най-накрая се възцари тишина.

— Благодаря ти — въздъхна Тао с облекчение.

— Дойдох при първа възможност — рече ѝ той, като я загърна с чаршафа. Приседна на ръба на леглото, изтри ръцете си в края на чаршафа и започна да развързва китките ѝ. — Добре ли си?

— Доста груби бяха, но оцелях. — Тя разтърка червените следи от въжета върху китките си, за да възстанови кръвообращението. — Ами ти? Изглеждаш ужасно.

Килкъни ѝ показа собствените си белези от белезниците.

— Да кажем, че бяха приготвили нещо подобно и за мен.

Развърза глезените и ги масажира внимателно.

— Как е сега?

— Много по-добре.

— Е, хайде — Той ѝ подхвърли дрехите и вдигна раницата от пода. — Облечи се. Мартино в момента е в замъка и ги предупреждава, че съм тук. Колко души са пазачите?

— Видях само четирима.

Килкъни коленичи до леглото и потърси глока.

— Така каза и онази кучка. Убих двама и оставих един в безсъзнание и без оръжие. Значи има още един, ако не броим Дюрок, Лафит и Мартино. Виж, прехвърлих информация от нейния лаптоп на Грин в Ан Арбър — тя доказва, че „Виеложик“ е в дъното на всичко. Не е необоримо доказателство, но е добро начало. Мисля, че ни се събра достатъчно за днес. Предлагам да се махаме оттук.

— Не можем, Нолън.

— Защо?

— Удал Уокър, шефът на френското подразделение на ЦРУ, ни е продал на Лафит. Той и Дюрок ме плениха в лабораторията на Мартино. Сега е тук и ако си тръгнем, ще изпрати екипи да ни преследват. Дори да успеем да се свържем с Барнет, Уокър ще заглуши официалните канали достатъчно дълго, за да се погрижи да изчезнем. Знаеш как се манипулират новините.

Килкъни се изправи и провери пистолета; не беше повреден.

— В такъв случай ще довършим цялата работа веднага.

Телефонът в къщата на охраната иззвъня и Килкъни погледна Тао. Телефонът звъня още няколко пъти и спря.

— Е, знаят, че съм тук — сви рамене Килкъни. — И тъй като никой не вдигна, сигурно са се досетили, че нещо се е случило с пазачите. Ако беше на тяхно място, какво щеше да направиш?

Тао се замисли за момент и каза:

— Имат само две възможности: да останат на място или да изпратят някого. Предполагам, че ще останат на място и ще изчакат ние да отидем при тях.