Том Грейс - Зловеща паяжина

— Да седнем — предложи Шон.

Тао се настани от другата страна и въпреки че беше обърната към Нолън, на него му се стори, че тя гледа през прозореца. Позата ѝ издаваше, че ѝ е неприятно да бъде тук.

— Нолън — започна Барнет, — сигурен съм, ще си спомниш, че след случая с твоя физик разговаряхме да положим основата на работни взаимоотношения — спогодба, която би позволила на агенцията да получи средство за придобиване на сведения за бързоразвиващите се технологии, без това да застраши позицията ти в консорциума.

— Спомням си — отвърна Нолън.

— Преди няколко години ЦРУ финансира фирма с рискова инвестиция в Силиконовата долина с подобна на тази цел. Тя се справи доста добре и в момента вече е на печалба. Поговорихме със съдружниците си и решихме, че ще е най-добре да отворим едноличен клон. Разбира се, ключът към успеха е в намирането на подходящия за тази работа човек. Роксан, ако обичаш.

Тао извади тънък титаниев визитник от сакото си и подаде две картички на Нолън и баща му. Лъскавите червени визитки бяха ориентирани вертикално, а името на Тао и информацията за връзка с нея бяха изписани с калиграфски черен шрифт. В горната част на визитката имаше две големи черни букви: Qi.

— Това „кю-ай“ ли се произнася, или „ки“? — попита Килкъни, докато се възхищаваше на графичния дизайн.

— Ки. Японска дума е. Чували ли сте я? — попита Тао снизходително.

— Доколкото знам, означава жизнената енергия на тялото.

Тао кимна.

— Думата има и скрит смисъл — каза Барнет с усмивка. — Буквата i означава и информация, нещо, което Роксан трябва да събере. Q е в чест на великия майстор изобретател на Иън Флеминг.

— И каква е идеята? — попита Килкъни.

— Qi ще си партнира с нас при някои от нашите инвестиции — обясни Шон. — Техният малък дял ще им осигури възможността да оценяват независимо развиващите се технологии в различни направления на изследванията и разработките.

— Тези оценки ще бъдат продуктът, който Роксан ще доставя на ЦРУ — добави Барнет.

— И това може да бъде направено, без да се нарушават споразуменията ни за конфиденциалност? — попита Нолън.

— Консултирах се по въпроса с главния ни юрист и стига оценките на Роксан да остават в определени рамки, не би трябвало да има проблем от законова гледна точка.

— Нолън — каза Шон, — предвид твоите предишни взаимоотношения с ЦРУ, ти ще бъдеш нашата връзка с Qi. Вече подготвих договор за наем с госпожица Тао — тя ще се нанесе в съседния на твоя кабинет.

— Мисля, че това обобщава нещата — каза Барнет. — Шон, беше удоволствие да работим заедно. Нолън, оставям Роксан в сигурни ръце. Сигурен съм, че ще оцениш колко интелигентен и изобретателен сътрудник е тя.

Екранът изгасна и Тао се обърна към Килкъни.

— Защо не ми покажете кабинета ми?

— Разбира се — съгласи се той, — дори ще ви организирам безплатна обиколка на сградата.

— И без това не бих дала пари за подобно съмнително удоволствие.

Килкъни се вгледа в Тао за секунда, търсеше някакъв намек, че грубата ѝ забележка е само шега. Но видя само две гневни черни очи и здраво стиснати устни. Той тръгна към главния коридор и тя го последва. Беше с половин глава по-ниска от него. Кимаше любезно, когато той ѝ показваше нещо интересно, но почти не забавяше крачка, сякаш искаше да приключи по-бързо с обиколката.

— Това е компютърният ни център — обясни Килкъни, докато прекарваше картата ключ през четеца и отвори вратата. — Освен вътрешната ни мрежа от различни типове машини, имаме и два суперкомпютъра, които временно заемаме на различни изследователи.

Бил Гринели излезе от кабинета си с дебел компютърен наръчник в едната ръка и чаша кафе в другата. Беше облечен в джинси, черна тениска и украсено с бродерии яке, останало му от кратката му кариера като технически оператор в турнето на „Дъ Претендърс“. Ръкавите на якето бяха навити до лактите. Посивяващата му кафява коса беше хваната на опашка, а козята му брадичка беше подрязана късо.

— Стори ми се, че чух гласове — каза Гринели.

— Искаш да кажеш други, освен обичайните? — уточни Килкъни. — Запознайте се — това е Роксан Тао, а това е Бил Гринели, мъжът, който поддържа компютрите ни. Без съмнение сама ще се увериш, че той е един от най-ценните кадри на консорциума.

Гринели се приближи към Тао и се усмихна.

— Наричай ме просто Грин.

— За мен е удоволствие, господин Гринели — отвърна Тао хладно.

— Роксан нае кабинета до моя — каза Килкъни. — Кога можеш да подготвиш оборудването ѝ?