Том Грейс - Зловеща паяжина

— Това дойдохме да видим — каза Килкъни на Тао и посочи широките ски, прикрепени под носа на военен самолет.

Шефът по сигурността поведе посетителите към малък офис в дъното на хангара. Мъжът вътре им махна, докато се приближаваха.

— Сър — докладва шефът по сигурността, докато отваряше вратата. — Дошли са двама души, които искат да поговорят с вас.

— Покани ги — отвърна Бойър.

Шефът по сигурността отстъпи и направи път на Килкъни и Тао. В офиса на раздърпания главен инженер цареше пълен хаос от разпръснати чертежи, технически ръководства и компютърно оборудване.

— Господин Бойър, аз съм специален агент Тао, а това е моят партньор, специален агент Килкъни. Тук сме, за да разследваме местоположението на три произведени от „Локхийд“ LC-130, които според доклада са били докарани от стратегическата стоянка за временно съхранение в Аризона при вас. Запознат ли сте с тези самолети?

— Запознат? — изсумтя Бойър. — Госпожице, не съм се занимавал с нищо друго през последните няколко месеца и не вярвам да се махнат от нещастната ми глава преди лятото. — Бойър посочи през прозореца на кабинета си. — Ей ги там.

— Кога пристигнаха? — попита Килкъни.

— Бяха докарани през първата седмица на януари. Моите хора започнаха веднага работа по тях.

— Значи никой от тези самолети не е бил в летателна годност оттогава?

— Точно така. И трите бяха LC-130, сега ги преправяме на 130-H с нова електроника, навигационни и комуникационни системи и дисплеи, така че първата ни работа беше да изхвърлим всички стари джаджи. Освен това правим сериозни поправки и инсталираме последната усъвършенствана система за избягване на въздушни сблъсъци.

— Ако не възразявате — каза Тао, — бихме искали да видим идентификационните пластини на всеки от самолетите.

— Няма проблем — отвърна Бойър. — Последвайте ме.

Трите транспортни самолета бяха в различен стадий на разглобяване; на няколко места защитната им обшивка беше свалена. Килкъни извади палмтопа си и сравни номерата с тези в списъка от Пентагона.

— Е, тези отпадат — промърмори той и прибра палмтопа в джоба на якето.

— Господин Бойър, приключихме тук. Благодаря ви за отделеното време.

— Радвам се, че успях да ви помогна. Ако не е тайна, какво точно търсите?

— Правителството е получило сигнал, че южноамерикански наркокартел използва два LC-130, за да пренася продукцията си. Базата данни на Пентагона съдържа всички регистрирани самолети от този вид и ние правим рутинна проверка, за да се уверим, че няма липсващи.

— Не мислите ли, че ще е малко трудно да се открадне такъв самолет от военна база?

— Мнозина биха решили така — каза Килкъни. — Но това не е първият случай, в който масивно оборудване изчезва мистериозно.

6 март,

Туксон, Аризона

След като прекараха нощта в Уако, Килкъни и Тао хванаха ранния сутрешен полет към Туксон.

— Просто спрете до онзи син джип — каза пазачът на главния портал на самолетната стоянка за временно съхранение, след като им върна документите. — След малко ще дойде човек.

Докато Килкъни паркираше, жена в джинси и риза излезе от една от сградите.

— Вие ли сте от ФБР?

— Да — отговори Тао и показа фалшивата карта.

— Аз съм Ан Нюбърг. Качете се в джипа, ще ви закарам да видите самолетите.

Нюбърг ги закара до редицата надлежно паркирани машини в самолетната морга. Бяха наредени по вид и Килкъни видя края на широки плоски ски под заобления нос на един LC-130. До него имаше още един, а след това обширно празно пространство.

— Ето ги — посочи Нюбърг, докато паркираше джипа.

— Според данните в хранилището ви има четири такива самолета. Аз виждам само два.

— Доскоро имахме седем. Преди няколко месеца от Пентагона ни наредиха да подготвим пет за полет до „Райтеон“ в Уако за осъвременяване.

— Кога последно са летели тези два самолета? — попита Килкъни.

— Преди много години — когато флотът ги докара тук за съхранение.

Килкъни провери номерата на опашките в списъка си. Оставаха в неизвестност само два от всички произведени самолети LC-130.

— Бихме искали да видим документите за прехвърлянето на тези пет самолета.

— Разбира се. — Нюбърг превключи джипа на скорост. — Всичко е в кабинета.

Нюбърг издърпа папката с документите за петте самолета и я сложи на бюрото пред Тао и Килкъни. Той провери идентификационните номера и раздели документите на две купчини.

— Тези трите видяхме в Уако вчера и според докладите на Пентагона само те е трябвало да бъдат изпратени там.