Том Грейс - Зловеща паяжина

— Случва се.

— Може би, но ми се струва странно в този период. Какво би накарало някой, задържал с месеци наши акции, изведнъж да реши да продава?

— Инвеститорите, които се опитват да избегнат данъците, обикновено продават акциите си преди първи януари, за да изравнят баланса. Нискообемните сделки са на дребните играчи, които са се отегчили, когато цената е стигнала приемливо ниво, и са се втурнали към нещо по-вълнуващо. Не мога да си представя някой с голям дял да напусне позиция, която се развива добре.

— И какво смяташ, че е станало?

— Изглежда ми като къса позиция.

— Къса позиция?

— Продаваш скъпо и купуваш евтино. Така се играе играта. Някой мисли, че пазарната ти цена е твърде висока, така че продава голям брой акции, които не притежава. Ако цената спадне, откупва акциите, за да покрие късата си позиция, и прибира разликата.

— А ако цената се покачи, отива по дяволите.

— Именно. Това е игра по инстинкт, особено с твоите акции.

— Какво имаш предвид?

— Според нашите прогнози цената на акциите ви е разумна. Имате добър паричен поток, повече от прилично пазарно преимущество, много малко недостатъци. Аз например бих се решил на къса позиция, при положение че съм чул лоши новини. Да речем, проблеми с персонала или силна конкуренция на хоризонта. Ако някой е поставил „ЮДжийн“ в къса позиция, трябва да е бил ясновидец. Докато Иймс не уби Сътън, пред „ЮДжийн“ се простираше безоблачно бъдеще.

— Иймс все още не е признат за виновен — вметна Килкъни.

— Смяташ ли, че е невинен?

— И аз не знам.

— Ако не е, сега е времето да купуваш. Разбира се, идеята за къса позиция е чисто хипотетична. Нямам представа защо обемът е скочил.

— Има ли начин да се разбере дали някой е поставил акциите ни в къса позиция.

— Не и пряко, но търгуването на къса позиция трябва да мине през брокерска къща.

— Защо?

— Понеже този играч продава чужди акции, той трябва да ги вземе назаем от някого. Брокерите имат достъп до много акции на клиенти, така че биха му заели някакво количество при споразумението, че той ще изкупи акциите обратно, за да покрие късата позиция.

— Можеш ли да откриеш кои брокерски къщи стоят зад нашите акции?

— Не, само Комисията за финансов надзор може да го направи. Обикновено това търсят, когато подозират, че вътрешен човек търгува или манипулира акциите. Защо?

— Искам да разбера на кого му е хрумнало, че на „ЮДжийн“ ѝ предстои срив.

На вратата се почука и влезе Роксан Тао.

— Майк, трябва да затварям. Благодаря ти за помощта.

— Кой беше на телефона, твоят брокер? — попита Тао подигравателно.

— Не, какво мога да направя за теб?

Тао постави дебела папка на бюрото на Килкъни. Отгоре беше изписано „Агабашян, Степан“.

— Търговецът на оръжие сега е в Рио де Жанейро. Това е информацията, която имаме за него. Интересно четиво. Барнет предлага да го посетим, докато е там. Запазили са ни места за полета тази вечер.

— Ще си приготвя багажа. Я кажи, имате ли връзки в Комисията за финансов надзор?

— Имаме човек за връзка, към когото и ФБР, и ЦРУ се обръщат, ако се нуждаят от информация за определена трансакция. Какво по-конкретно те интересува?

— „ЮДжийн“. Има необичайно покачване в количеството продадени акции в дните, предшестващи убийството.

Килкъни ѝ разказа за хипотетичната продажба на къса позиция.

— Може и да не излезе нищо, но ако е къса позиция, или продавачът е бил много самоуверен, или е знаел, че нещо лошо ще се случи.

— Как би могъл някой да се досети, че Иймс ще убие двама души?

— Именно. Ако предположим, че Иймс е убиецът, тогава няма начин някой да е имал представа какво става в главата му, освен ако не е говорил за това какво смята да направи. Сигурен съм, че повечето хора, когато научат, че някой се кани да извърши убийство, ще се обадят в полицията, а не на брокера си. Точно затова искам да знам кой стои зад тази къса позиция.

9 март,

Рио де Жанейро

Килкъни нагласи бинокъла си и се вгледа в белия елегантен силует в средата на вътрешното пристанище. „Сирват“ — 187-футов плаващ дворец — засенчваше с големината си всичко в пристанището, с изключение на двата разрушителя и супертанкера, които бяха закотвени наблизо. Килкъни забеляза огромен дебел мъж — седеше в задната част на горната палуба на яхтата и пиеше от висока чаша. Беше с оредяваща тъмна коса и дебели черни сключени вежди. Две млади жени в особено оскъдни бикини лежаха и събираха тен до него. Килкъни реши, че тлъстините по телата им сигурно са по-малко, отколкото тези в двойната гуша на мъжа.