Том Грейс - Зловеща паяжина

— Давай — прошепна Тао в ухото на Килкъни.

Килкъни свали ръка от гърдите ѝ и сграбчи тейзъра, скрит под мишницата му. Тао издърпа още един, закрепен на гърба на Килкъни, под якето. Килкъни бързо отскочи встрани и Тао стреля по шофьора. Върховете на две електрифицирани стрелички пробиха дрехите му и се забиха в гърдите му. Тейзърът изпусна заряд от петдесет хиляди волта към централната нервна система на шофьора. Мъжът се строполи на алеята, а мускулите му се загърчиха неконтролируемо.

Усмивката на моряка изчезна, когато видя, че мъжът се отдръпва от жената и се прицелва. Точка от червен лазерен мерник се появи на гърдите му, последвана от паренето на стреличките. Краката му се подгънаха и той се свлече.

Тао бързо развърза въжетата, а Килкъни качи парализирания шофьор в моторницата. Агабашян вдигна глава изненадано.

— Не мърдай — просъска му Тао.

Килкъни насочи моторницата извън пристанището. Блед полумесец висеше ниско в небето и видимостта беше добра. Тао претърси Агабашян и другите двама и прибра два пистолета „Глок“.

— Можеш да седнеш отзад — предложи Тао на Агабашян.

Той се подпря на колене и ръце, пропълзя на четири крака към пейката на кърмата, седна с дълбока въздишка и се втренчи в нападателите си. Тао остави пистолета, взе няколко пристягащи кабела и върза ръцете и краката на хората на Агабашян. Когато се отдалечиха достатъчно, Килкъни спря двигателите и седна до Тао срещу търговеца.

— Какво искате? — попита Агабашян.

— Информация за един от вашите клиенти — отговори Тао.

— Никога не обсъждам клиентите си.

— Добре ли плувате? — намеси се Килкъни.

— Моля?

Килкъни извади висока чаша от минибара на моторницата и загреба малко вода от залива. Дори и на лунната светлина тя изглеждаше мътна и мръсна.

— Това пристанище е толкова замърсено, че без съмнение ще плувате сред петрол и отходни води. Ако сте добър плувец, може би ще успеете да стигнете до яхтата си или до брега, но бих ви препоръчал да си биете инжекция против тетанус и да вземете силни антибиотици веднага след това. Разбира се, ако не можете да плувате, тези мерки едва ли ще имат някакво значение.

— Ще ме хвърлите през борда?

— Ако не ми кажете това, което искам да зная, ще ви хвърля, без да се замисля.

По радиото се чу глас, който викаше моторницата.

— Забелязали са, че сме спрели — каза Тао.

Няколко души от екипажа бяха на главната палуба на яхтата и гледаха в тяхната посока.

— Ще пратят екип за поправка с двама или трима души за охрана — предположи Килкъни, после се обърна към Агабашян. — Наистина е много просто: можеш да отговориш на въпросите ми и да живееш, или да умреш с тайните си. За малко не ме очистиха с продадено от теб оръжие, така че за мен въпросът е личен. Имаш около пет минути, преди да поплуваш.

Агабашян погледна водата и видя петно петрол да проблясва под лунната светлина.

— Какво искате да знаете?

— Купил си ракетна установка SA-17 от руски генерал на име Дубински. Спомняш ли си?

— Да.

— На кого я продаде?

— На един французин, казва се Съмнър Дюрок.

— За кого работи?

— Не знам. Беше ми казано само, че иска оръжието до средата на януари и е готов да плати добре за него. Сделката беше уредена чрез посредници, всичко стана много чисто. Срещнахме се само веднъж, при доставката.

— Кога и къде?

— В Аржентина, Рио Гайегос. Закарах му установката в средата на януари.

— Как изглеждаше Дюрок? — попита Тао.

— Висок и слаб, като този мъж с вас. С черна коса и брада.

Тао погледна Килкъни и той кимна; описанието съвпадаше. Светлина от прожектор освети моторницата и се чу рев на двигател.

— Време е да тръгваме — обяви Килкъни.

Включи двигателите и насочи лодката обратно към брега. Другата лодка увеличи скоростта и се устреми след тях, като бързо скъсяваше разстоянието. Прожекторът ѝ вече осветяваше цялата моторница.

— Роксан, направи нещо по въпроса…

Тао приклекна на кърмата и стреля два пъти по приближаващата лодка, после насочи пистолета към главата на Агабашян. Водачът на втората лодка намали и ги остави да се отдалечат.

— Получиха съобщението — каза Тао, като свали пистолета.

Килкъни закара моторницата на същото място на кея и спря двигателите. Втората лодка остана в далечината.

— Ето, спести си плуването — рече Килкъни. — Но ако се окаже, че ни лъжеш за Дюрок, ще се върнем и този път няма да говорим. А ако решиш да го предупредиш, само си спомни, че тази вечер сме тук заради нещо, което е направил с тази установка.