Том Грейс - Зловеща паяжина

— Значи това е Степан Агабашян — каза Килкъни.

Килкъни и Тао бяха в хотелския апартамент с местната им свръзка от ЦРУ, мъж, когото познаваха само като Раул.

— Да — отвърна Раул. — Носят се слухове, че е тук заради сделки с южноамерикански клиенти.

Според досието Агабашян беше роден в Турция от родители арменци. За ранната му кариера в бизнеса с оръжия не се знаеше много, но до 1980 Агабашян определено беше влязъл в голямата игра. Източници оценяваха продажбите му на оръжия на Ирак по време на осемгодишната война с Иран на повече от един милиард долара. Агабашян доставяше оръжия на християнските сили в Ливан, експлозиви на отцепили се от ИРА фракции, ракети на аржентинците по време на Фолклендската война и АК-47 в горещите региони на планетата. На черния пазар Агабашян беше известен като Търговеца на смъртта.

— Проследихте ли движението му? — попита Тао.

— От мига, в който яхтата влезе в пристанището. Досега се забавлява предимно на борда на яхтата, гостите идват с моторница. Миналата вечер слезе на брега за вечеря; младите дами на палубата бяха с него. Източниците ми твърдят, че е поканен на частно празненство в Ипанема тази вечер.

— Знаем ли какво е разположението на кораба? — попита Тао.

Раул кимна и сложи няколко големи скици на масата.

— Получихме тези планове от корабостроителницата.

Килкъни видя две моторни лодки, завързани за яхтата. Изглеждаха маневрени и бързи. После огледа внимателно „Сирват“ и забеляза двама мъже, въоръжени с картечни пистолети, да патрулират по главната палуба. На върха на мачтата на горната палуба имаше радарна антена.

— Не мисля, че щурмуването на яхтата е много добра идея — каза Килкъни. — Отряд тюлени би могъл да се справи, но нямаме в наличност.

— Какво предлагаш? — попита Тао. — Да се облечем подходящо и да нахлуем на празненството, на което е канен довечера?

Килкъни свали бинокъла и я изгледа.

— Такива неща се случват само на Джеймс Бонд, а и се боя, че съм оставил фрака си вкъщи.

— Така или иначе, няма да успеете да проникнете на празненството. Гостите са много тесен кръг, все от бизнеса на Агабашян — обади се Раул.

— Което значи, че охраната ще е засилена. Можем да го спипаме единствено по пътя на връщане.

Раул поклати глава.

— Той пътува с брониран хамър. Само ракетна атака може да го спре.

— Искаме да говорим с него, Нолън — каза Тао, — не да го убиваме.

— Тогава ни остава моторницата.

Килкъни вдигна кодирания мобилен телефон, който Раул му беше оставил, преди второто позвъняване.

— Казвай.

— Празненството свърши и Агабашян се връща — докладва Раул.

— Някакви гости?

— Не, само той и шофьорът. Ще пристигнат след около двадесет минути.

— Добре. Тръгвам. — Килкъни прекъсна разговора и пъхна телефона в джоба на якето си.

Минаваше един през нощта, когато двамата с Тао стигнаха до яхтклуба на Рио де Жанейро. Бяха огледали пристанището, когато моторницата на „Сирват“ спря на кея по-рано тази вечер. Тогава се бяха смесили с тълпата, но сега доковете бяха пусти. Водачът на моторницата седеше в кабината и слушаше музика. Тао стисна ръката на Килкъни и тръгна близо до него. Оставаха пет минути до пристигането на Агабашян.

Моторницата беше вързана на вълнолома, осветена от една от лампите по крайбрежната алея. Докато вървяха към нея, Килкъни уви ръката си около кръста на Тао и я притисна към себе си. Тя носеше червена копринена рокля, която свършваше точно над коленете и изкусително разкриваше доста от гърдите ѝ. Тао притисна глава към рамото му. Беше ѝ приятно да е до него, макар и само за целите на прикритието.

От паркинга се чу ръмженето на хамъра. Шофьорът спря на мястото, резервирано за Агабашян, и отвори вратата на шефа си.

Килкъни и Тао с нищо не показаха, че са ги видели, бяха просто влюбени, изцяло погълнати един от друг. Когато наближиха моторницата, Тао стана по-гальовна и отри глава в бузата и врата на Килкъни. Той обхвана лицето ѝ с длани и я целуна. Шепнеха си тихо, като любовници, а Килкъни леко я насочваше към един тъмен участък до стената на яхтклуба. Ръцете на Тао се плъзнаха под якето му, а едната продължи надолу към задника му.

Развеселен, водачът на моторницата бе напълно погълнат от гледката, особено когато Тао обви крак около бедрото на Килкъни, който плъзна ръка сякаш да разкопчае панталоните си, после я вдигна нагоре и погали гърдите ѝ. Застенаха тихо.

Агабашян се появи до моторницата и се приготви да се качи на борда, без да поглежда към любовниците. Морякът му подаде ръка, после хвърли на шофьора мръснишка усмивка и му кимна да види и той представлението.