Том Грейс - Зловеща паяжина

— Блъфирате! — процеди Дубински.

— Нима? — Фьодоров избута стола си назад и стана.

— Явно не гледате на този случай с нужната сериозност.

— Време е да си тръгвате — подхвърли Килкъни на преводача.

Без да каже и дума, преводачът изтича към вратата след Фьодоров и остави Килкъни насаме с генерала. Двамата започнаха да се изучават внимателно. Килкъни предположи, че Дубински е в средата на петдесетте години. Беше нисък и набит, и по-тежък от Килкъни с около петнадесет килограма. Генералът се изправи, опря длан на масата и заяви бавно на английски:

— Не ме плашиш. — После прибави на руски: — Мамицата ти.

Секунда по-късно Дубински вече падаше назад. Килкъни го изправи и го провеси над масата. Задържа го достатъчно дълго, за да се увери, че мъжът наистина се страхува за живота си, преди да го стовари на плота.

Дубински лежеше зашеметен, едва си поемаше дъх, очите му се бяха разширили от панически ужас. Килкъни натисна с два пръста тлъстата шия на генерала точно под адамовата ябълка. Дубински започна да се задушава.

— Не знам много руски — каза Килкъни студено. — Но разбрах какво каза току-що и не ми хареса. Ясно ли е?

Дубински закима отривисто.

— Сега ще отговориш ли на въпросите ми?

Генералът отново закима. Килкъни отслаби малко натиска върху гърлото му.

— Продавате оборудването си, нали?

— Да — призна Дубински. — На черния пазар.

— Кой купи установката?

Килкъни видя, че руснакът се поколеба, затова натисна малко по-силно.

— Ако това ще ви помогне да решите, генерале, помислете си за следното: в момента аз съм най-големият ви проблем. Ако ми кажете име, ще стана най-големият проблем на купувача ви.

— На черния пазар — изхъхри Дубински. — Търговец… Степан Агабашян.

27 февруари,

Ан Арбър, Мичиган

Окръжните полицаи въведоха Осуалд Иймс в малка заседателна зала в Съдебната палата. Вместо оранжев комбинезон той носеше риза и вратовръзка, черни панталони и кожено яке. Пред масата на защитата полицаите му свалиха белезниците и го оставиха с адвоката му, Тив Балог.

— Добър ден, Оз — поздрави го Балог.

Иймс кимна, после хвърли поглед към прокурора. Макферсън седеше на масата си и преглеждаше бележките си. На подиума стоеше друг съдия.

Иймс се наклони към Балог:

— Какво стана с нашата съдийка?

Балог придоби объркано изражение за момент, после се усмихна, като разбра за какво точно пита Иймс.

— Нищо, предварителните разглеждания се разпределят между съдиите на ротационен принцип. Днес сме се паднали на съдия Такър. Не се тревожи — добави той уверено. — Това не е проблем.

— Народът срещу Осуалд Иймс с цел предварителна оценка на доказателствата — обяви приставът.

— Страните да се представят за протокола — каза Такър.

Балог и Макферсън се представиха, което беше отразено в протокола.

— Господин Макферсън, можете да призовете първия си свидетел.

— Благодаря, Ваша чест. Щатът призовава Айрин Йел.

Йел влезе в залата и се приближи до свидетелското място. Беше дребна жена в края на двадесетте, носеше пъстра рокля, а косата ѝ беше пристегната към главата в прическа от здраво сплетени черни плитки. Приставът я накара да положи клетва и тя седна.

— Моля кажете името и адреса си за протокола — каза Макферсън.

Йел го направи и прокурорът започна с въпросите.

— Госпожице Йел, къде работите?

— Аз съм диспечерен оператор за спешни обаждания в град Ан Арбър.

— От колко време работите на тази длъжност?

— Четири години.

— Бяхте на работа в нощта на петнадесети февруари, нали така?

— Да, бях нощна смяна тогава.

— Спомняте ли си получено тази нощ съобщение от жена, която е твърдяла, че е била наръгана?

— Да — гласът на Йел потрепери, думите на жената все още ехтяха в ума ѝ.

— Жената идентифицира ли нападателя си?

— Да.

— Кого посочи?

— Бившия си съпруг, мъж на име Оз.

— Ваша чест, имам запис от разговора между госпожица Йел и Фей Олсън, който потвърждава тези показания — каза Макферсън. — Нямам повече въпроси към свидетелката.

— Свидетелят е ваш, господин Балог.

— Благодаря ви, Ваша чест. Госпожице Йел, познавате ли Фей Олсън?

— Не.

— Значи може да се каже, че няма да разпознаете гласа ѝ, ако ви се обади?

— Не ви разбирам.

— Ако Фей Олсън позвъни в дома ви, вие няма да разпознаете гласа ѝ, нали?

— Как би могла да го стори? Тя е мъртва.

— Опитвам се да кажа, госпожице Йел, че преди петнадесети февруари не бихте могли да знаете как звучи гласът на Фей Олсън, вярно ли е?