Том Грейс - Зловеща паяжина

— Предположих…

— И в това е проблемът. В съдебната зала не е важно това, което предполагате, а онова, което знаете със сигурност. Например със сигурност знаете, че сте получили обаждане на деветстотин и единайсет от „Пайнвю“ номер 4731. Компютърът ви проследява разговора веднага след обаждането, вярно ли е?

— Да.

— И в този разговор чухте жена да казва, че е прободена?

— Да.

— Но няма как да сте сигурна дали жената е била Фей Олсън, или някоя друга, която се е представяла за нея.

— Предполагам… Не, не мога да кажа със сигурност кой се е обадил.

— Това е всичко, Ваша чест.

— Имате ли други въпроси към свидетеля? — обърна се съдията към прокурора.

— Не, Ваша чест.

— Тогава свидетелят може да се оттегли. Следващият свидетел, господин Макферсън.

— Щатът призовава детектив Дж. Р. Финк.

Финк влезе в съдебната зала и се отправи направо към свидетелското място, където положи задължителната клетва и каза името и адреса си за протокола.

— Детективе, можете ли да опишете какво открихте на „Пайнвю“ номер 4731 рано сутринта на петнадесети февруари?

— Пристигнах на местопрестъплението около два и половина сутринта. Къщата беше отцепена от двама полицаи от Ан Арбър. Вътре открих телата на двете жертви, мъж и жена, които идентифицирахме като Лойд Сътън и Фей Олсън. Тялото на Сътън лежеше в кухнята с лице към пода, имаше рана на гърлото. Тялото на Олсън беше в спалнята. Беше гола и имаше множество прободни рани. Освен това по всичко личеше, че е насилена сексуално, което съдебномедицинският следовател потвърди.

— Имаше ли телефон в спалнята?

— Да.

— Какъв вид телефон?

— Безжичен.

— Беше ли слушалката на зареждащата поставка?

— Не, беше на пода.

— Изглеждаше ли така, сякаш някой нарочно я е поставил там?

— Не, изглеждаше сякаш е била изпусната. Телефонът беше обърнат настрани и капачето на отделението за батериите беше паднало.

— Изглеждаше ли, че жертвата, госпожица Олсън, е използвала телефона?

— Да. Бяха открити кървави отпечатъци по телефона, които съвпаднаха с тези на жертвата. Освен това положението на жената беше такова, като че ли тя се бе протегнала към нощното шкафче, за да достигне телефона. Ръката ѝ беше близо до ръба на леглото, малко над мястото, където слушалката беше намерена на пода.

Макферсън се усмихна и погледна към подиума.

— Нямам повече въпроси към свидетеля, Ваша чест.

— Господин Балог?

— Детективе, намерихте ли други отпечатъци по телефона в спалнята?

— Не, само тези на жертвата.

— Нека да бъда по-изчерпателен. Много ли бяха нейните отпечатъци по него — в крайна сметка това е бил нейният телефон, — или бяха само кървавите отпечатъци от нощта на убийството?

— Мисля, че беше открит само един набор отпечатъци.

— Оставените от жертвата, след като е била прободена?

— Да.

— Не намирате ли това за странно? Освен ако жертвата не е почистила телефона си по-рано същия ден, би трябвало да откриете множество нейни отпечатъци по слушалката.

— Ваша чест — обади се Макферсън. — Какво цели адвокатът на защитата с това?

— И аз се чудя, адвокат Балог.

— Ще разясня всичко, Ваша чест — отговори Балог. — Детективе, знаете ли със сигурност дали Фей Олсън, а не някой друг се е обадил на деветстотин и единайсет?

— Не.

— Това е всичко, Ваша чест.

Макферсън отклони предложението да зададе допълнителни въпроси и Финк беше освободен.

— Имате ли други доказателства, господин Макферсън? — попита Такър.

— Само още едно нещо, Ваша чест — отвърна Макферсън. — Доклад от криминалната лаборатория на щата Мичиган в Нортвил показва, че между кръвните проби, взети от Осуалд Иймс, и семенната течност, намерена на местопрестъплението, има идеално съвпадение.

Макферсън подаде копие от доклада на Такър и Балог. Иймс отвори доклада и прегледа четирите листа с графики, които описваха анализа на тринадесетте позиции. Всички криви бяха идентични като местоположение и големина. Зави му се свят, усети как му прилошава.

— Това не може да е вярно — пророни тихо той. — Просто не може да е вярно.

Такър вдигна поглед от лабораторния доклад.

— Предвид представените ми доказателства, смятам, че щатът има основания за дело. Нареждам обвиняемият да бъде изправен на съд пред окръжния съд на Уаштенау.

Вратата в отделението за затворниците в стаята за посещения се отвори и влезе Осуалд Иймс, съпроводен от един полицай. Беше облечен в оранжев комбинезон, който беше поне с един номер по-малък. Иймс кимна на полицая и се приближи към плексигласовата преграда.